Дублирането на ЕГН е рядък случай в България, а когато на едно и също ЕГН излизат не две, а цели три лица, случаят граничи с мистерия. Точно такова лице е една от управителките във фирмата „Инерком Груп“, която е избрана от ЧЕЗ да купи нейния бизнес в България, пише „Биволъ„. На ЕГН на Петрана Георгиева Пайтакова се появяват още Теодора Георгиева Пайтакова и Теодора Николова Пайтакова, показва актуална справка в Търговския регистър.

Мистерия или умишлено прикриване на следи? Нека приемем засега, че става дума за загадка. Не по-малка загадка е откъде „Инерком“ ще вземе 320 милиона евро, за да плати на ЧЕЗ и как ще управлява електроразпределението в една трета от България? Всички фирми с наименование „Инерком“: „Инерком“, „Инерком България“, „Инерком Инвестмънтс“, „Инерком Про“ и „Инерком Груп“ имат общо 20 души персонал, като всяка от тях е с 50 000 лв. капитал.

Всичко това е твърде недостатъчно, за да се справи компанията с бизнес за над 1,5 милиарда лева. Забавен факт е, че към момента фирмата „Инерком Инвестмънтс“, която се явява собственик на другите „инеркоми“ дори не се води регистрирана по ДДС.   Връзката между трите дами с едно ЕГН и Гинка Върбакова, която се води собственик на „Инерком“ не е трудна за установяване. Става дума за едно семейство от Стамболийски – бащата и майката са Никола и Петрана Пайтакови. Дъщерите са Теодора Николова Пайтакова и Гинка Николова Пайтакова, която по мъж е Върбакова. Теодора Георгиева Пайтакова не съществува.

Заедно семействата Пайтакови-Върбакови контролират няколко компании в строителния и фотоволтаичния бизнес. Една от тях санира блок в Пазарджик за 1,6 милиона лева. Мащабите на съвкупния бизнес на семейството не дават предпоставки за никоя банка да го финансира с 320 милиона евро. ЧЕЗ обаче не намира нищо странно и нередно в кандидатурата на „Инерком“, и това също е част от

Чешките мистерии

около продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ. Защо държавната ЧЕЗ държи да се освободи от българските си активи? Според в. Капитал и „ЧЕЗ Дистрибуция“ и „ЧЕЗ Електро“ са на печалба. За 2017 „ЧЕЗ Електро“ дори е увеличило печалбата си от 864 000 лв, на 36,34 милиона лева.  Проблемът за ЧЕЗ явно не е икономически, а репутационен. През годините бизнесът им в България беше съпътстван от скандали, отнемане на лицензи и проверки на Прокуратурата, разкрили злоупотреби с обществени поръчки.

Но изборът на никому неизвестната пазарджишка фирма изглежда по-скоро като продължение на скандалите и вместо да ги замете, рискува да отвори нова глава в тъмните бизнес отношения на ЧЕЗ с властта. Още не е забравен фактът, че в продължение на години в надзорния съвет на ЧЕЗ България беше едно лице, което няма нито квалификация, нито знания да се намира там – прочутия Димитър Стефанов – Митко „Каратиста“, за когото Биволъ разкри, че е бил и управител на фирма на Румен Николов – „Пашата“. 

Проверка на прокуратурата от 2013 разкри, че по времето на „Каратиста“ над 800 милиона лева са били източени от ЧЕЗ чрез незаконни и манипулирани обществени поръчки. Държавното обвинение дори заключи, че това е повлияло негативно на цените на тока. Странно защо обаче работата на ведомството на Цацаров по този скандален казус заглъхна и до момента не е довела до повдигнати обвинения. Все пак, след като скандалът с „Каратиста“ беше подет и от чешки медии, той беше отстранен тихомълком от управата на ЧЕЗ.

Отговорът на официални представители на ЧЕЗ защо все пак „Каратиста“ изобщо е бил назначен гласеше, че той се явявал „местен улеснител“ на бизнеса на групата. Изразът е елегантен начин да се признае за форма на политическа корупция без да се рискува разследване за такава.

„Пашата“, пак?

Но зад предстоящата продажба на бизнеса на ЧЕЗ в България на загадъчната „Инерком“ отново надничат сенките на бившата групировка СИК, на „Пашата“ и на премиера Бойко Борисов. Проверка на Биволъ установи, че от 2004 до 2014 г. съпругат на „Гинка от Пазарджик“ Славчо Върбаков е имал обща фирма с Евгения Калканджиева.

Калканджиева е известна с близостта си с босовете на СИК, най-вече с „Маргините“. Един от босовете на групировката през 90-те е и Румен Николов – „Пашата“, а Борисов тогава се явява нещо като пиар на СИК, според запазените медийни и фотодокументи. През 90-те „Пашата“ и Борисов въртят общ бизнес с незаконно производство на цигари в Крайморие, разкри Биволъ преди години.

Фабриката на Борисов и „Пашата“ е атакувана и разбита от БОП-а през 1995 г., няколко месеца преди Бойко Борисов да бъде вербуван и поставен под наблюдение от ЦСБОП като агент „Буда“  заради връзките му в ъндърграунда. Третият съдружник във фирмата на Калканджиева и Славчо Върбанов е Венислава Пеева, която е съдружник с Васил Божков – Черепа в „Глобал Геймс“. Името и лъсна за кратко след като журналисти от Нова Телевизия бяха нападнати и малтретирани през пролетта на 2017 от мутри на охранителна фирма на „Пашата“ на магистрала „Тракия“.

Става дума за служители на същата фирма „Омега 69“, представлявана от Митко „Каратиста“ докато е представлявал и ЧЕЗ в България. Нито една медия обаче не посмя да напише и дума след този грозен инцидент за връзката към „Пашата“ и „Каратиста“. В друга фирма, на име „СМС Геймс“, Пеева е съдружник с Боян Николов, който се появява за кратко в управата на „Инерком Груп“.

Тези многобройни и устойчиви във времето бизнес връзки с хора близки до СИК и мутренското обкръжение на премиера Борисов очевидно не правят от Славчо Върбаков особено желан фронтмен на „Инерком“. Това обяснява защо на преден план сега е „Гинка от Пазарджик“, а вероятно и мистериозните врътки с ЕГН на нейната майка Петрана.

Със сигурност обаче след разкриването на отношенията на Върбаков с хора на престъпната групировка СИК и приближени на премиера Бойко Борисов, мистерията с намирането на 320 милиона евро за придобиване на бизнеса на ЧЕЗ става по-малко мистериозна.  Колкото до чешката държавна компания, не може да се отрече, че тя се отличава с последователност и приемственост в избора на своите бизнес партньори в България: СИК и пак СИК.