Централните банки по света изливат в икономиките умопомрачителни суми парите за справянето с финансовите последици от коронавируса. Трилион и 800 милиарда евро от Европейската централна банка, няколко трилиона долара от Федералния резерв в САЩ са част от средствата, инвестирани срещу COVID-19, съобщава бТВ.
Никога досега не са печатани толкова много пари и затова е интересно какви последици ще има върху инфлацията, разкри репортерът Стоян Георгиев.
България ще получи част от тези пари. Първите 13% от сумата се очаква да пристигне у нас в края на годината.
Надеждата е, че инфлацията, която предстои, ще бъде по-скоро оздравителна.
„Пандемията ускори проявата на дисбаланси, които и без нея съществуваха. В този смисъл общото усещане е за инфлация“, коментира банкерът и финансист Левон Хампарцумян.
По думите му финансовата история познава и много по-мащабно печатане на пари. Той даде пример с хиперинфлацията в Германия през 20-те години.
„Това, което може да ни очаква, е период на относително висока инфлация – продължителна, но не хиперинфлация. Цените бавно вървят нагоре, но това не е непременно лошо. За България означава, че на тези хора, които сега влизат на работния пазар, заплатите им също ще тръгнат нагоре“, коментира банкерът.
„Стойността на стоките и услугите ще тръгне нагоре, което означава, че компаниите ще имат по-високи доходи и ще плащат по-високи данъци на държавата. Въпросът е това да се държи в определени граници и да не излезе от контрол“, добави той.
Финансистът прогнозира, че е възможно поскъпване на кредитите, но няма да бъде рязко и няма да се случи скоро. Това ще се случи през следващите няколко години.
„Въпросът е дали ще си намерим точното място в постпандемичния свят, за да произвеждаме стоки и услуги някой да иска да купи на новите по-високи цени“, коментира банкерът.
Според Хампарцумян не ни очаква ценови шок, а ни очаква бум на потреблението и на инвестициите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
