Границите на цинизма и невежеството

Има граници на безумие и цинизъм, които дори телевизията на Кошлуков не би трябвало да преминава. Същото важи и за Съвета за електронни медии. По принцип не гледам Георги Любенов и БНТ, но научих, че този „титан на мисълта“ в разговор с Иво Христов се е проявил като пророк на антилиберализма, стигайки дотам да сравни Европа като „убежище на либерализма“ с Аржентина като убежище на нацизма.

Тук оставям разсъжденията на Иво Христов настрана. Той има право на мнение и често прави точни наблюдения. Проблемът при него е, че от леви интелектуални позиции не може да разбере Америка и Тръмп. Христов твърди, че Америка ще се обърне навътре към себе си, защото Тръмп ще я променя отвътре и няма да има време за света. Това обаче е сериозно недоразумение. Нито Америка, нито светът могат да си позволят взаимна изолация. Глобална свръхсила като САЩ не може да си вземе таймаут от историята. Събитията просто няма да го позволят. Демокрацията в Америка е твърде устойчива за крайни импровизации. Реално, дори Тръмп да съкрати администрацията, той ще разполага с максимум две години за своите реформи, за да приложи идеите си. Под контрола на Конгреса. Нека изчакаме – както през 2017 г., така и сега, родните „леви тръмписти“ ще се разочароват. Силно.

Да, технокапитализмът създава нови предизвикателства и вътрешни противоречия, но решенията на тези проблеми ще дойдат не толкова от властта или политическите администрации, включително Тръмповата, а главно от пазара.

Това, което ме възмути не бе гостът, а цинизмът на Георги Любенов, който е едновременно невеж и агресивно отблъскващ. Да сравняваш либералите с нацистите? Това не е просто нелепо – това е опасна оскъдност на ума.

Чували ли сте за „нелиберална демокрация“? Не сте и няма да чуете – това е оксиморон. Без правата и свободите, които гарантира либералната демокрация, демокрация изобщо не съществува. Да, съвременните екстремни изкривявания на либерализма, които се наблюдават в някои западни общества, включително в САЩ, водят до естествени реакции срещу тях. Но идеята, че може да съществува авторитарна демокрация – като тази на Орбан – е просто несръчна дегизация на интелектуална безпомощност на /не/стояли се диктатори.

Рано или късно в общества като Унгария или Словакия настъпва сблъсък между демокрацията и авторитаризма. И тогава хората трябва да избират – едното или другото.

Либерализъм и консерватизъм

Тук е важно да направим разграничение: не бъркайте западния консерватизъм с нелиберализма. Западният консерватизъм никога не е поставял под съмнение основите на либералната демокрация и атакува неолиберализма. Напротив, консервативната традиция в Запада има дълбоки корени в уважението към правата и свободите, върху които се гради демокрацията. Това е основополагащата разлика между реалния консерватизъм и авторитарните експерименти, представяни като „нелиберална демокрация“.