-Инж. Георгиев, сега е времето на годишните ремонти на всички топлофикации. „Топлофикация – София“ спря топлоподаването на голяма част от столичани, в Перник няма да има топла вода близо месец, в много други градове също в момента има спирания поради извършване на ремонти. Смятате ли, че ремонтните програми на предприятията ще се извършат по план, или ще има забавяния?

-Ние, в Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ) нямаме чак такъв поглед върху ремонтните програми на всички предприятия в страната. Като цяло всички колеги са наясно, че ремонтите създават неудобство на абонатите и се стараят времето, в което абонатите нямат топла вода, да не бъде удължавано, а напротив, ако има възможност, топлоподаването да бъде пуснато по-рано. Но за съжаление, както във всичко се случва да възникнат и непредвидени проблеми, които да доведат до известно забавяне.

Предприятията усилено правят ремонти и отдадено работят по осъществяване на инвестиции които ще гарантират по-зелено бъдеще за централите, но им е трудно. Все пак всички тези дейности изискват огромен финансов ресурс, който в тези времена не се отделя толкова лесно. Все пак и за да се задържи изкуствено ниска цената на топлинната енергия, част от парите за ремонти и рехабилитация на топлопреносната мрежа бяха отрязани. Но не можем да обвиняваме никого за това, хората не са длъжни да плащат за енергийния преход.

–Каква е причината за отрязването на този разход?

–Вече я казах. За да се задържи, доколкото е възможно, цената на топлинната енергия за крайните потребители. Цените на въглеродните емисии и природният газ непрестанно растат и едва ли ще тръгнат към намаляване. За последните 5 години стойността на въглеродните емисии се вдигна над 10 пъти. Как си представяте, че централите издържат финансово предвид колосалното увеличение на цените на въглеродните емисии? За да не се натоварва крайният потребител, цените се държат изкуствено занижени.

–В такъв случай, как се финансират ремонтните програми на дружествата?

–Много малка част от стойността на ремонтите е заложена в цените, което означава, че връзвръщаемостта на реализираните инвестиции ще е прекалено малка и дори незначителна. Ремонтите, които дружествата правят са най-вече за тяхна сметка и се получава и, че възвръщаемостта на тези разходи е за сметка на дружествата.

–По-рано засегнахте повишението на цената на въглеродните емисии. Как дружествата могат да решат проблема?

Топлофикациите не влияят на цените на въглеродните емисии, те се търгуват на борсов принцип и цената им зависи от силите на търсенето и предлагането.

Единственото решение за излизане от ситуацията без да се затварят предприятия, е да се реализират огромни инвестиции, с помощта на които да пригодят съоръженията си, или да закупят нови мощности, които да позволят производство на енергия с по-екологични горива.

–Кажете, какви са възможностите?

–Много предприятия, които са с основно гориво въглища, в последните години избраха да ги заместят с биогорива или природен газ.

Най-често в горивния микс въглищатата се смесват с обикновена слама, както и с отпадъчни продукти от дървесина, използват се и слънчогледови или оризови люспи. Всички тези източници на енергия са напълно екологични. При използването на биомаса в производството на енергия не се отделя въглероден диоксид.

–Природният газ по-добра опция ли е в сравнение с въглищата?

–Да, няма съмнение. При използването на природен газ се отделят на половина по-малко въглеродни емисии в сравнение с въглищата. Замяната на въглища с природен газ е добро решение за гарантиране на екологичното бъдеще.