Преди две седмици хиляди представители на бизнеса и правителствата от цял свят се събраха в Лондон, за да „подкрепят възстановяването на Украйна“. Но дали събирането на всички тези западни корпоративни елити на Конференцията за възстановяване на Украйна се ръководеше от алтруизъм? В края на краищата войната създава огромни възможности за печалба на едрия капитал.

През миналата година украинското правителство фактически възложи целия процес на следвоенно „възстановяване“ на BlackRock – най-голямата фирма за управление на активи в света. То подписа споразумение за „осигуряване на консултантска подкрепа за проектиране на инвестиционна рамка, с цел създаване на възможности както за публични, така и за частни инвеститори да участват в бъдещата реконструкция и възстановяване на украинската икономика“. А през февруари тази година в процеса беше включена и банката JP Morgan.

Двете банки ще управляват Фонда за развитие на Украйна, който има за цел да привлече частни инвестиции в проекти, потенциално на стойност стотици милиарди долари в различни сектори – от технологии и природни ресурси до селско стопанство и здравеопазване.

BlackRock и JP Morgan ще оказват формално услугите си безвъзмездно, но както отбелязва „Файненшъл таймс“, „тази работа ще им позволи своевременно да оценят възможните инвестиции в страната“. Възможностите са значителни, особено в селскостопанския сектор: Украйна е дом на

една четвърт от световния чернозем

изключително плодородна почва, а преди войната тя беше най-големият производител в света на слънчогледово брашно, масло и семена, и един от най-големите износители на царевица и пшеница.

В определен смисъл войната очевидно е нещо  добро за бизнеса: наистина, колкото по-големи са разрушенията, толкова по-големи са възможностите за печелене на пари от възстановяване. В Давос тази година Лари Финк, главен изпълнителен директор на BlackRock, каза, че се надява инициативата да превърне Украйна във „фар на капитализма“. Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на Goldman Sachs, също говори радостно за следвоенното бъдеще на Украйна. „Няма съмнение“, казва той, „че докато възстановявате, ще има добри икономически стимули за реална възвръщаемост и реални инвестиции.“

Виждайки възможност, на фона на трагедията 500 глобални фирми от 42 държави вече подписаха Украинския бизнес договор, „за да помогнат за реализирането на огромния му потенциал“ – или да осигурят своето парче от украинския пай. „Повечето засега стоят настрани, предвид заплахата за сигурността“, уточнява „Файненшъл таймс“. „Но вече има компании, които са на прага на влизането в страната – особено в нископроизводителните индустрии на строителството и материалите, селскостопанската обработка и логистиката“.

Вече няколко години западните правителства и корпоративни лидери не крият ентусиазма си да използват режима след Майдана – а сега и войната – за радикална промяна на икономиката на Украйна. Главната цел е да отворят страната и да я направят безопасна за западния капитал, като я превърнат в

специална икономическа зона 

Тази неолиберална шокова терапия трябва да включва „укрепване на пазарната икономика“, децентрализация, приватизация, реформа на държавните предприятия, поземлена реформа, реформа на държавната администрация и „евро-атлантическа интеграция“, както и широко разпространена „дерегулация“ и съкращаване на „остарялото трудово законодателство, което води до сложен процес на наемане и уволнение, регулиране на извънредния труд и т.н.“. Накратко, Вашингтонски консенсус в полза на чуждия капитал.

Такава програма започна още от средата на 90-те години, когато Западът използва заеми от МВФ – заедно с условия, за да наложи на Украйна, точно както направи на Русия, серия от радикални реформи, насочени към свободния пазар, които сринаха техните икономики. Както посочи индийският икономист Прабхат Патнайк, МВФ изигра ключова роля в ускоряването на кризата от 2014 г.: тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович отказа да приеме исканията на МВФ да намали заплатите, да съкрати социалните разходи и да прекрати субсидиите за газ, за да се интегрира с ЕС, и вместо това се обърна към Русия за алтернативно икономическо споразумение. Това беше фонът на подкрепяните от Запада протести на Евромайдана и в крайна сметка смяната на режима през 2014 г.

След 2014 г. икономическото настъпление на Запада в Украйна се активизира с нова сила. Западните мултинационални компании отдавна точеха зъби за огромното селскостопанско богатство на Украйна, но въведеният през 2001 г. мораториум  върху продажбата на земя на чужденци представляваше непреодолима пречка пред необузданата приватизация и заграбване от тях на основния природен капитал на страната.

Затова, след като правителството на Украйна след Майдана се обърна отново към МВФ за финансиране, му беше поставено изискване да проведе серия от поземлени реформи, които да позволят на чуждестранните корпорации да придобият огромни участъци от земеделската земя в страната. В телевизионния сериал от 2015 г. „Слуга на народа“, в който Зеленски, който по това време е шоумен и комик, играе ролята на измисления президент Голобородко, условията, поставени от МВФ за нов заем, са отхвърлени и западната делегация е изгонена. Но в действителност, когато Зеленски стана президент, той започна да действа точно в обратната посока. През 2020 г.

Зеленски отстъпи пред исканията на МВФ 

и най-накрая отмени мораториума за закупуване на украинска земя от чуждите компании.

„Интересите на агробизнеса и олигарсите са основните облагодетелствани от такава реформа“, казва Олена Бородина от Украинската мрежа за развитие на селските райони. „Това само допълнително ще маргинализира дребните фермери и рискува да ги откъсне от най-ценния им ресурс.“ Но Световната банка открито се радваше на премахването на мораториума и радостно възкликна: „Това е, без преувеличение, историческо събитие“. Въпреки че новият закон трябваше да влезе в сила през следващата година, американските и западноевропейските агробизнеси вече изкупиха милиони хектари земеделска земя в Украйна. И днес вече 10 частни глобални компании контролират по-голямата част от украинската земя.

На фона на бойните действия призивите на Запада за „структурни реформи“ в Украйна само се засилиха. ЕС например даде ясно да се разбере, че решението му да спре лихвените плащания по заемите на Украйна ще бъде активирано само ако има „спазване на политическите предпоставки“ по отношение на трудовите реформи и приватизацията на държавни активи.

Затова и не беше изненада, когато през миналата година украинското правителство прие военновременно законодателство, за да ограничи сериозно възможностите на профсъюзите да представляват своите членове. То даде на работодателите правото едностранно да преустановяват колективните договори и на практика освободи огромното мнозинство от работещите да защитават своите интереси чрез украинското трудово законодателство – драматично увеличаване на възможностите за експлоатация, но същевременно с това и печалба за глобалния капитал. Западните правителства мълчаливо се съгласиха с реформите и всъщност изтекли документи от 2021 г. показват, че Обединеното кралство, чрез своя клон за помощ за развитие UK Aid и своето посолство в Киев, е финансирало консултанти, които да помогнат на украинското правителство да пропагандира непопулярни за хората на труда реформи.

Украинското правителство

опрости и ускори приватизацията 

на държавните предприятия, а Зеленски прави всичко възможно, за да покаже „отвореността“ на страната си към западния капитал. През септември миналата година той виртуално откри Нюйоркската фондова борса, като символично удари камбаната чрез видеовръзка. Използва този случай, за да рекламира „Украинското предимство“ – нова инвестиционна инициатива на неговото правителство.

Зеленски каза, че страната му е „отворена за бизнес“ – тоест за това чуждестранни корпорации да дойдат и да експлоатират нейните ресурси и евтина работна ръка. През януари тази година, обръщайки се към участниците в заседанието на ръководителите на Националната асоциация на търговските палати в САЩ, Зеленски нарече американския бизнес „локомотивът, който отново тласка глобалния икономически растеж напред“.

Никой няма да обвини Зеленски за това, че предпочита западните банки пред руските танкове. Обаче прискърбен остава фактът: даже ако неговата страна успее да отблъсне руските войски, бъдещето на Украйна е свързано не със суверенитет и самоопределение, а с икономически контрол от страна на Запада.

Източник Unherd