Запек

Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.

Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.

Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.

Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.

Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.

Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.

И поема към дупето –
орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!

Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.

Ако го насилиш – писка.
– И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!

Почваш пак да обясняваш.

Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.

Инак баба ще се гътне.

Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.

Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.

Трябва тука нов подход.

Дядо вече е на ход.

Взема дядо важна поза.

Почва в рими, не във проза:

– Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.

Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.

И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.

Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.

Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.

Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.

Но геройски той се справя.

Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.