Първан Симеонов, социолог, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

Водещ: Ако заслушаме направените през седмицата разни изявления на политическите сили, ще разберем че всичко им е наред. ГЕРБ са решили да довършат мандата си с много амбициозни проекти за тази година – хъб „Балкан“, газова връзка, тол-система. Пред конгресно БСП иска да свали правителството. За ДПС винаги е добре да падне това правителство, но и да не падне, те твърдят, че са „отговорна опозиция“. Патриотите си имат нов министър и стабилна голяма управленска коалиция, за разлика от малката, която вече никой не споменава. Извънпарламентарната опозиция се е сгушила в София и ще прерасне в национална, очевидно когато България се влее в София. Единични политически амбиции обикалят за надежда социалните мрежи, а българинът се пита: „Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха“. В каква политическа зима живеем? Намигването е към Ботевия фейлетон, а въпросът задавам на социолога Първан Симеонов.
Първан Симеонов: Вие я описахте доста добре във встъплението. Поддържам вашия анализ с някои малки нюанси. Например не съм много сигурен дали ДПС държи това правителство да пада. Поне досега не съм виждал такива индикации или поне отдавна не съм виждал. В каква политическа зима живеем? Предизборна, първо. Няма никакво съмнение, че започна предизборната кампания. То вече и да са предсрочни, и да не са предсрочни – все едно, ние вече сме в кампания. И точно както вие го описахте, Борисов ще се опита да завърши десетилетието си с някакъв хепиенд, очевидно мисли за своето място в учебниците по история. Това е опит нещо да прави по „Белене“, опит нещо да прави по газовите трасета и поне аз доколкото мога да разчета настроението му, той беше много въодушевен от срещата с господин Тръмп. Среща, с която стопиха ледовете след месеци, в които мнозина, доста наивно между другото, разказваха как Борисов едва ли не американските партньори нещо го преследват и т.н. Сега то нищо не се знае, но след тази среща с Тръмп, по-скоро не изглежда като да го преследват. По-скоро изглежда като някак си да гледат на него като на възможност. Точно на този фон много любопитно е изказването на високопоставен американски служител наскоро, който каза, че САЩ са против този газов проект. И тук това, което трябва много внимателно да наблюдаваме, е, дали САЩ го казват това наистина, т.е. дали наистина ще спират този проект. Или просто го казват, защото така трябва да звучат, т.е. това е част от така да се каже, длъжностната им характеристика.
Водещ: От лексиката им.
Първан Симеонов: Да. Ако е второто, значи наистина Борисов получава някакъв шанс нещо да направи, да се опита да кръстоса тук американски, руски и всякакви интереси. Впрочем мнозина са удряли в стената в опит да направят нещо подобно. Да видим. По парадоксален начин Борисов се чувства по-добре навън, отколкото в страната си. Чак не е за вярване, при положение, че Борисов дори не говори чужди езици. Но факт е. Вижда се, че е амбициран да направи нещо подобно. Така че това ще бъде неговата политическа година. Само че да завършим тук картинката и да добавим малко иронични нотки. Виждате Борисов, колко много победи отбеляза. И ГЕРБ, първо две победи в избори, при това в много сложна ситуация. Сега, друг е въпросът, че тези победи, не знам как точно бяха постигнати, но това е отделна тема. Беше елиминиран господин Цветанов, при това за момента без щети. Нито се е разприказвал – всички тези фамозни очаквания някой нещо да се разприказва. Никой никога не ще да се разприказва в крайна сметка. И точно когато уж всичко изглеждаше разчистено към последната финална година, в която Борисов се готви за изборите и после да мисли какво да прави въобще, нали той не е в първа политическа младост, и точно тогава да се окаже, че те се дънят с един язовир. Какво да ви кажа, това са последиците от този тип управление – управление малко не стратегично, малко хаотично, кърпещо управление, управление което отлага. И ти като отлагаш, отлагаш, отлагаш и то някъде ще се пробие. Както всъщност са пробити тръбите в пернишкия район. Защото там май това е големият проблем, нали. Май това е големият проблем. Тъй че да го обобщим – залетели са се, нали, в управлението да правят големи неща. И точно докато се мъчат да правят големи неща, както обикновено, се дънят на най-малките неща. Не че е за първи път, но много болезнено проличава.
Водещ: Водната система на Перник не се ли оказва метафора на държавната система?
Първан Симеонов: Така е. Именно. Точно. И то доста добра метафора. Вижте, няма никакво съмнение. Хайде да извадим пред скоби ВиК нещата, от които нищо не разбирам и работата на прокуратурата, която не е политическа работа. Не е наша работа на политолозите да коментираме. Работата на прокуратурата е такава, каквато е и тя трябва това да прави. Между другото, скоба отварям, като политолог да ви кажа, че наблюдаваме много сериозна активизация на прокуратурата и ако така продължават нещата, само след няколко месеца тези много софийски протести, приличащи повече на хепънинги, срещу господин Гешев, ще изглеждат много, много минало. И господин Гешев може да се окаже един от много харесваните хора в страната. Обществото иска това. Чака го. Помните, как много се говореше – ето, вижте в съседни страни, какво се прави. Ами, ето – да видим всъщност. Много е рано за прогнози. Но като затворим тази скоба ВиК и прокуратурата, на мен ми се струва, че в казуса с Перник се е случило нещо много елементарно – и то е политическа воля, партийна да не кажа воля на Борисов и на ГЕРБ просто да отложи нещата за след изборите. И тук аз много силно се съмнявам, че единствено господин Нено Димов е взимал тези решения. Според мен това е било политическата воля на цялата власт. Това сочи логиката. Разбира се, може и да бъркам. И в този контекст някак си странно е сега да се окаже изведнъж, че господин Нено Димов е единственият, да не кажем основният виновник за това. Има някаква отговорност, доколкото четох материали в „Свободна Европа“ и т.н., и прокуратурата тук така трябва да действа. Тя трябва да действа с превръзка на очите. Щом такива са фактите, това правим, нормално. Обаче политическият прочит сочи, че по-скоро тук с този тип действия се е спасявала кожата на власт, цялата власт. И някак си накрая да не се окаже, че го отнася този, който е помогнал на властта да си спаси кожата. Защото това е било общо-политическа воля, според мен, да се отлагат за след изборите тези неща. Да не говорим, че в народния фолклор, местния фолклор, се говори за едно мистериозно изчезване на вода от този язовир и едни мистериозни ремонти, и т.н., и едни грамадни обещания, които наистина са мистериозни и се въртяха по всички телевизии. И някак си да не излезе така, че накрая някой се е опитвал от любимите строителни ресори на властта, защото знаете, че тази власт много обича да разказва, че строи, да не се окаже, че някой от любимите строителни ресори, нали вината се разтоварва на ресор „околна среда“. То несъмнено има там вина, но ми се струва че тук вината, много казват вината е по нагоре.
Водещ: Господин Симеонов, има и нещо друго, освен че вината е по-нагоре, по закон двама министри следят за водоснабдяването на гражданството. Единият обаче влиза в ареста и седи там, а другият получава аташиран холдинг с 1 милиард лева?
Първан Симеонов: И не само, виждате до какви идеи достига властта в последните дни. Това да национализираме, онова да одържавим, третото да окрупним, четвъртото не знам какво. Малко изглежда като доиграване на мач, да ви кажа. Малко изглежда като давай да правим каквото ще правим, само и само да успеем да устискаме до края на мандата. Това не може вече да е особено конструктивно за страната. И съжалявам, че вплитам тук и личното си мнение. Плюс това не изглежда особено обмислено и прочие, и прочие. Но както и да е – пак казвам нашата работа е да сме безпристрастни анализатори, а не да изказваме лично мнение.
Водещ: Господин Симеонов, от това обаче, което наблюдаваме, ще могат ли да изкарат мандата ГЕРБ и дали няма да се търси някакъв ход за излизане от властта? Ето сега има удобен вариант: вотът – както може да мине, така може и да не мине. И всички да бъдат изненадани.
Първан Симеонов: По-скоро логиката казва, че ще се опитват да търсят цял мандат. И този цял мандат логиката казва, че могат да го получат. Пак ви казвам, не всичко се случва логично. Те се правят логични изчисления на база политически анализ, но може ли някой да изчисли глупостта на тонове хора, които да допуснат стотици хиляди да нямат вода, нали. Понякога глупостта е неизчислима, очевидно е. Или користта, или един Бог знае какво друго, но във всеки случай огромна беля нанесоха, просто не ми се мисли от какво. Най-вероятно от кражби. Забелязали сте, че ГЕРБ обикновено се провалят на най-неочаквани места. Те помните миналата година по това време, искаха да опростят едни дългове на мюфтийството, или пък искаха да вземат да разкарат възможността за преференциално гласуване ей така, пътьом. И помните, че се надигна обществен гняв. И тогава се оказа, че просто те подценяват обществената чувствителност. Т.е. тази прословута стабилност и икономическа активизация, която се наблюдава, която между другото е причината да не се надигат много хора, просто в страната икономически нещата стоят малко по-добре и хората са малко по-предпазливи, т.е. няма такива радикални настроения. Но ГЕРБ малко прекалено се осланят на това, ми се струва и се издънват на най-лесните места. И ето, виждате сега, какво им се получи – перфектна политическа буря. Без значение колко е вярно, невярно, колко е популистко или не е популистко. Само чуйте как звучи: лишават ни от вода и въздух.
Водещ: По-силна метафора не може да се измисли.
Първан Симеонов: Да, така е. Точно така. Друг е въпросът, че в съвременните общества имиджът е все по-важен, какъв публичен образ се създава, какво се върти в медиите, в социалните мрежи. Всички тези неща са доста важни. Истината може и някъде да се окаже 20-30 процента от цялата обществена случка. Много е важно, какво впечатление ще се създаде. Примерно, значи аз доколкото знам България е една от страните с малко по-консервативен режим по отношение на трансфера и оползотворяване на отпадъци. Доколкото знам разрешителните издадени за горене на боклуци са струва ми се само за няколко циментови заводи, плюс-минус нещо. Обаче ако някъде има злоупотреби, т.е. някой покрай сухото е прокарал и суровото и покрай сухото е горяло и суровото, и сега ние сме на път да припишем на целия този сектор огромна черна точка. И даже Борисов с присъщия си такъв стил като нищо може да каже – хайде мораториум на всичко.
Водещ: Да, той вече го каза.
Първан Симеонов: Т.е. сега пак покрай сухото ще гори и суровото. Т.е. край виновните ще го отнасят и невиновните. Колко лесно забравихме, че години наред сме искали като общества въобще в западния свят, отпадъците да се оползотворяват по-пълно, да има гориво от отпадъци и т.н. Т.е. в един момент властта отново отива до идеята: като не можем да контролираме нещо ефективно, или като сме мишкували там нещо и накрая ни хващат, ние ще се откажем от всичко тогава за по-сигурно, за да не изгубим народната любов. Това не може да е ефективен стил на управление. Т.е. може, но до време. Или пък вземете проблема с чистия въздух, особено в София. Значи, погледнете, много малко са хората, които назовават истинската причина за драмата с чистия въздух. Истинската причина е социална – бедността. Ти като имаш маргинализирани групи, които няма какво друго да горят освен пластмасови тръби, това е. Всичко друго е лекуване на симптома. Лекуването на болестта трябва да бъде лекуване на бедността. И това е най-големият проблем в нашата страна – голямото социално разслоение, гетизацията, отчуждаването на цели групи, абсолютната маргинализация на цели слоеве от населението. Това е големият проблем. През това време ние си говорим такива някакви пиарски неща ден да мине, друг да дойде. Това е големият проблем.
Водещ: Пиар ли е властта в България? Т.е. тя се изживява чрез пиара, така ли?
Първан Симеонов: Все повече. И между другото тук опозицията също е в тази тоналност. Защото опозицията пък вдига някакво кресчендо, което е вярно в основата си, несъмнено. И това е работата на опозицията. И така трябва. И между другото, слава Богу че има опозиция, а не поредната присъдружна организация на ГЕРБ, така обществото е здраво. Но опозицията пък достига до някакви такива почти конспиративни теории. И между другото, навремето все пак имаше някаква разлика между всичките сайтове за фалшиви новини и хибридно влияние, които текат най-вече в социалните медии и сериозните политици на терен. Сега имам чувството, че разликата се размива.
Водещ: Любопитно е, как българинът гледа на това, което се случва и което ние с вас формулираме като спектакъл, който все повече му носи отегчение и започва да не го гледа, така ли?
Първан Симеонов: Което може да има и своите добри страни. Винаги в едно общество, ако политиката е малко по-далечна от всекидневието, това е знак че обществото е що-годе по-здраво. Политиката не би трябвало да ни е първи и основен интерес. И действително българското общество в последните години главно пак казвам заради постепенното подобряване на икономическите показатели, изглежда за мнозина малко по-безразлично към политиката. Второто обяснение за това е, че и толерира ей такива неща, за съжаление, без да скача. Видяхте колко пъти се опитаха да подстрекават Перник. И от дясно-либералния лагер, и от левия лагер. И двата типа опозиция, които все повече и повече действат в синхрон, между другото, се опитаха да подстрекават Перник. Но Перник не скача. И самият кмет на Перник каза – по-добре да не политизираме. И между другото убеден съм, че кметът на Перник ще се хареса много повече на местните хора, отколкото другите политици. Убеден съм в това. Просто такива времена настъпиха. Говорехме си го с вас около предизборната кампания. Избирателят вече, българинът, аз, вие все по-малко се ловим на грамадните политически въдици. Все повече искаме конкретика, конкретни неща. И затова някой като ни каже „скачаме на бунт“, ние казваме: „чакай, дай да докараме водата първо“. И това се дължи на факта, че обществото има известно, не голямо, в никакъв начин не структурно, но известно успокояване на икономически теми. Когато джобовете са по-празни, хората по-лесно се радикализират. Не че сега джобовете са много пълни. И особено при тази бедност и това социално разслояване, но все пак изглежда малко по-добре от преди. Втората причина обществото да е малко по-безразлично, това е, че както виждате, няма някакъв готов, ясен план какво следва, кой ще дойде да замени това, което познаваме. Плюс това Борисов вече 10 години показва този стил на управление. Те много хора кажи-речи израснаха с такъв тип управление и си мислят, че друга политика не е и възможна. И да не говорим, че пък спомени от времена като Орешарски или Тройната коалиция не са много хубави, защото мандатът на Тройната коалиция икономически беше доста успешен, но политически изключително грозен. И иди обясни на хората, че това е по-добрата формула. Най-вероятно не е. Плюс това имаше размита отговорност в един коалиционен вариант. А Борисов поне има ясна отговорност – добра, лоша всичко стига до него. Явно на хората им харесва. Какво да се прави? В голяма част от случаите всички апологети на опозиционни настроения забравят едно много просто нещо – глас народен, глас Божи. Общественото мнение. От това по-голяма сила няма. След като хората така го възприемат и така го харесват, какво да направим.
Водещ: Това ли ни чака до края на годината?
Първан Симеонов: Разбира се, ако не направят някоя поредна издънка от безхаберие, вероятно това ни чака. Разбира се, много любопитно ще бъде какво следва на президентска тема. Разбира се, много любопитно е въобще какво ще бъде политическото бъдеще на самия Борисов и на партия ГЕРБ, защото Борисов все пак не е вечен. Много е любопитно какво ще стане във въпросната вътрешно-изборна година на БСП. Защото Корнелия Нинова години наред правеше правилните неща, активизира опозицията. Въпросът е, че БСП трябва да пробва да вземе някакво следващо ниво, следващо стъпало. Засега не успява. Прави едни и същи грешки. И другият, най-важният въпрос може би е какво ще реши ДПС в един момент. Защото именно гласовете на ДПС могат да се окажат решаващи в една президентска кампания например. А именно решението на ДПС може да се окаже решаващо за съдбата на един кабинет например. И това е по принцип, не просто тук и сега. Това са най-любопитните неща. Както обикновено впрочем.