Иск в размер на 172 млн. долара е заведен срещу България заради КТБ от група международни инвеститори, съобщи The Wall Street Journal.

В материала на изданието се казва още: Продължава да се чува тътенът от банковата криза в България, която доведе до политическа нестабилност в най-бедната страна в Европейския съюз. Сега и международните инвеститори искат парите си обратно. Група, включително от САЩ и базираните в Лондон хедж фондове, са подали иск за възстановяване на сума от 172000000 долара. Те твърдят, че сумата им е дължима от Корпоративна търговска банка АД, известен като българския акроним КТБ.

Четвъртата по големина банка в страната по размер на активите, КТБ беше затворена миналата година, след като клиентите се втурнаха да си теглят парите след местни публикации с твърдения, че основения акционер на банката, Цветан Василев, е присвоявал средствата. Той по-късно бе официално обвинен в злоупотреба от българските прокурори и в момента е в Сърбия в очакване на съдебно решение по искането за екстрадиция от страна на България.

Банковата паника, която по-късно се разпространи върху друг кредитор, предизвика най-лошата банкова криза в България от близо две десетилетия през юни миналата година и допринесе за падането на правителството. Управителят на Българската централна банка миналата седмица обяви намерението си да се оттегли от поста си три месеца преди края на мандата си. Централната банка е широко обвинявана за лошото справяне с банковата криза, което институцията отрича.

Г-н Василев отрича обвиненията и посочва за виновни за срива на банката заговор замислен и реализиран от неговите бизнес съперници. Инвеститорите са предявили иска си към сегашните администратори на банката. Това е станало  в края на миналия месец, след като не е платено дъжимото за  облигациите, които те държат.

„В момента се проверяват множество възможности, от местно подаване на искове в процеса на несъстоятелност до насочване на искове срещу Република България в международните трибунали, до разследването на движение на активите на КТБ от ключови служители в правителството“, казва Даниел Фрайфилд, ръководещ базирания във Вашингтон Callaway Capital Management – един от фондовете, свързани с подаването на иска.

Другите участници в групата на международните кредитори включват базирания във Великобритания хедж фонд Родий Кепитал, американски и европейските мениджъри на активи и български пенсионен фонд, съобщава източникът, запознат с въпроса.

Г-н Василев  е изградил КТБ от малък местен кредитор в началото на 2000 г. до финансов гигант, с интереси във всичко – от медии до енергетиката и тютюневата индустрия. Банката дължи мълниеносните си дивиденти на  тесните връзки на г-н Василев с властимащите. Много министерства и държавни фирми държат големи депозити там. От Министерството на финансите твърдят, че не са били уведомени за подадения иск и отказаха да коментират.

През ноември голяма група от облигационери написа и разпространи писмо до Пправителството и народа на България, в което твърди, че една ликвидацията на банката ще е далеч по-скъпа от спасителен заем. Голямата група облигационери оцениха тогава нетните разходи за ликвидиране на КТБ на 6 милиарда лева, или около $ 3.400 милиарда, в сравнение с 300 милиона лева, за да бъде спасена банката.  Те заявиха, че банката „струва  повече жива, отколкото мъртва.“

Статията на The Wall Street Journal вижте ТУК