Повод за всички християни да се замислят както за собствените си грехове, така и за великата саможертва на Спасителя

Започва Страстната седмица или седмицата на страданията- последната от живота на Иисус Христос. Тя е наречена по този начин, тъй като на славянски думата „страст“ означава страдание. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.

Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя.

На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.

Понеделник се свързва с активна подготовка за Великден. За този период се подготвят дърва за огрев и храна за животни за една седмица, до следващия понеделник. Къщата се почиства.

На Велики вторник Христос прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

На втория ден от Страстната седмица трябва да се отървем от всичко излишно, да изнесем боклука от къщата. Миряните се стараят да правят колкото се може повече добрини. В същото време те отказват забавление, танци и пеене. Славянските домакини започват да приготвят храна за великденската трапеза.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци иуговорил предателството на Христос за 30 сребърника.

Припомня се и друго важно събитие в сряда – измиването на краката на Исус Христос от грешник. Желаещите могат да се изповядат, да се отърват от грехове и оплаквания.

Обичайно е хората да извършват леко почистване, измиване, смяна на завесите с чисти. Купуват се яйцата за Великден и се приготвя „четвъртъчен сапун“. Тоест, чисто блокче сапун се оставя извън прага, а след това на сутринта членовете на домакинството се измиват с него.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.

За късмет се е смятало да се изкъпеш преди изгрев слънце с четвъртъчен сапун. Смятало се, че това подобрява здравето. На Велики четвъртък се завършва почистването на къщата, освобождаваме се от негодувание и негативни мисли. Стопанките вече са започнали да пекат козунаци и да боядисват яйца. Приготвя се и четвъртъчна сол, мощен амулет срещу всякакви нещастия.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове, а около 11:30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Иисус се извършва т. нар. опело Христово.

На този ден вярващите спазват строг пост. Ако е възможно, напълно отказват храната.

Въздържаме се от тежка работа, опитваме се да не правим нищо в къщата и в градината. Този ден се смята за време за размисъл.

На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите.

В събота се правят последните приготовления. Миряните вечерта събират кошница с храна и вода за освещаване и се отиват в храма, за да участват в празничната служба.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистину воскресе!“ или „Наистина възкръсна!“.