Главните прокурори у нас участват в политическия дебат, тъй като, чрез разширено тълкуване на Конституцията, те успяват да държат под контрол цялата изпълнителна власт. Това ще продължи да бъде така, ако не се постави рамка, което може да направи само Конституционния съд. Това заяви пред Нова телевизия служебният правосъден министър Крум Зарков.

Според него проверките, които се назначават от прокуратурата, трябва да бъдат ограничени само до наказателните преследвания.  По думите му в противен случай се обезсмисля съществуването на много независими държавни органи.

Служебното правителство си е поставило за цел да подготви закони, които новите депутати в 48-мото Народно събрание да дебатират още с встъпването си в длъжност като народни представители. Една от идеите е да се създаде нов орган, който да разследва само корупцията по високите етажи на властта. Следващата седмица служебната власт ще излезе с предложение и за това как да се избира въпросният орган.

Относно направеното от двамата му предшественици на поста по отношение на главния прокурор и процедурата по предсрочното му отстраняване, Зарков заяви, че не смята да се занимава с нещо, с което само ще вдига шум, но поясни:

„Проф. Янаки Стоилов и Надежда Йорданова направиха две неща – първо, показаха, че механизъм за отстраняване на главния прокурор формално има и второ, че той е доста ограничен, особено в сегашния състав на Висшия съдебен съвет.

Това, което аз мога да направя, е да се обърна към Конституционния съд с един много точен въпрос – какви са точно правомощията и какви са ограниченията на правомощията на главния прокурор.

Главните прокурори се променят, сменят имената си, има скандали и в крайна сметка се оказваме в ситуация, в която те, под една или друга форма, участват в политическия живот. Считам, че това става, защото с едно разширено тълкуване на Конституцията те успяват да държат под контрол практически цялата изпълнителна власт. Това ще продължи, ако не се постави рамка“, заяви Крум Зарков.

Зарков обясни какво визира с думите си: Когато се възлагат проверки на най-различни дейности, които са административни по своя характер и нямат връзка с направено престъпление, а просто получавате писмо от прокуратурата, откъдето искат да се провери състоянието на язовирите или пешеходните пътеки.

Тълкуването на Министерство на правосъдието е, че надзорът за законност или отношение само към наказателните преследвания, тоест към дейността на останалите прокурори, а не на всеки орган. „Иначе, кажете ми, какъв е смисълът да имаме толкова независими органи – от КЕВР до КРС, ако всеки един от тях подлежи на допълнителна проверка от страна на прокуратурата“, попита Зарков.