Ветото, което България наложи върху започването на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, беше единственото правилно решение. Всяка друга позиция би означавало две неща.

Първо, че сме нихилисти по отношение на собствената си история, че малодушно се съгласяваме всеки, който не го мързи, да си присвоява историческото ни наследство. И, второ, че безгръбначно се поддаваме на натиска, който ни упражняват големите държави. Всъщност именно на този натиск разчиташе и Скопие. Вероятно там са разсъждавали по следния начин – няма проблем да продължим да си измисляме история за сметка на българите, като ги натиснат Великите сили, те ще клекнат, къде ще ходят. Само че този път, София не клекна. Прояви принципност. Управляващи и опозиция успяха поне сега да се обединят в името на националния интерес.

Много е показателна реакцията на македонската страна на българското решение. Изненадата им беше толкова голяма, че хора на висши позиции в Скопие почнаха да си изпускат нервите. Премиерът Зоран Заев, който иначе го играе голям приятел на България, се чудеше директно в ефир дали да не ни покаже среден пръст. Шефът на тяхната информационна агенция пък изобщо не се чудеше, а директно използва най-просташки език по адрес на българската външна министърка. Представители на основната опозиционна сила в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ решиха, че най-европейският начин за реакция на решението на София е да изгорят българското знаме. А лидерът на тази партия директно Християн Мицкоски призова България да признае съществуващото единствено в неговата и в други подобни глави македонско малцинство.

Това, че в Северна Македония реагират нервно, просташки и истерично е разбираемо. В продължение на близо три десетилетия те бяха свикнали безобразията им да остават без последствия. Бяха решили, че могат да правят, каквото си поискат, и България няма да реагира. И когато най-накрая реагирахме подобава, силно ги заболя. Това е логично. Има обаче една друга реакция, която е трудна за разбиране. Става дума за реакцията на хора, които се водят българи и които открито се солидаризираха с официалната позиция на Северна Македония. Тези хора, които имат български документи за самоличност опищяха света, след като излезе българското вето. Надълго и нашироко обясняваха колко недалновидна била нашата позиция. Как била проява на примитивен национализъм. Как европейците ни се смеели. И как моментално трябвало да ревизираме становището си и да се откажем от ветото. Защото само така сме можели да измием срама от челото, който сами сме си лепнали.

Щеше да е разбираемо, ако подобни глупости бяха изговорени от представители на северномакедонския елит, от техни политици или интелектуалци. Но не. Това го говорят българи, които се водят учени, професори, доценти. Всъщност, като се замислим малко, ще установим, че тяхната антибългарска позиция също е разбираема. Тези хора отдавна са превърнали охулването на България в своя професия. При това добре заплатена. Фактът, че някои от тях се водят на щат в някой университет, нищо не значи. Защото основните им доходи идват не оттам, а от участието им в проекти на финансирани отвън неправителствени организации. А за да те допуснат до подобно участие, трябва да гарантираш, че си готов да защитиш всякакви други интереси, но не и българските. Така че колкото по-силен антибългаризъм демонстрираш, толкова финансирането е по-голямо.

Между другото, българите, които сега ругаят България, заради позицията й по отношение на Северна Македония, са същите, които пак ругаеха страната ни, когато отказа да приеме Истанбулската конвенция. Даже използваните думи са едни и същи. И тогава, и сега се казва, че България не е дорасла да разбере висшите евроценности, че сме жестоко изостанали и че предизвикваме присмеха на просветените европейци. Хубавото е, че тази, финансирана отвън, либералстваща прослойка е крайно малобройна. Лошото е, че е удивително креслива и се стреми да разпростре навсякъде пипалата си. Напоследък подобни либерални фанатици са се заели да вършат чистки в Софийския университет. Обвиниха един професор във всички смъртни грехове и призоваха за уволнението му. Ако действително се стигне до уволнение, това би било крайно опасен прецедент. Защото ще означава, че вече си имаме един либерален ЦК, който постановява какво може и какво не може да се говори. Първо, въпросният ЦК ще уволнява в един университет, после и в останалите. Ще почне и цензура да налага. Все в името на висшите европейски ценности, разбира се.

И за да не се реализира на практика поредната политически коректна антиутопия, обществото трябва да реагира. Да не позволява на разни самоназначили се експерти, фалшиви интелектуалци и псевдоучени да налагат на останалите своите убоги стереотипи. И няма значение дали става въпрос за Северна Македония или за вътрешните ни дела. Всеки опит за установяване на цензура трябва да срещне категоричен отпор. Все пак свободата на изразяване е едно от малкото позитиви, които ни донесе Преходът. И не бива да се отказваме с лека ръка от нея.

Петър Волгин, БНР