Изпълнението на български и на турски език на песента за Райна Княгиня в Исперих, при това от турски певец, и то не на концерт на мегдана, а на предизборен митинг на ДПС, не било провокация?! А най ми било плод на културната интимност през Възраждането. И текстът на турски не бил превод, а оригинален – при това любовен, а не революционен. Което турският изпълнител на „микса” в Исперих Фарук Йълмаз знаел със сигурност, за разлика от изпятото на български – него не го разбирал, просто го бил наизустил.

Така от ДПС застават целите в бяло – заедно с дипломатично поднесените извинения към онези, които не са разбрали правилно същността и подтекста на изпълнението на „Кой уши байряка?”, поради което се почувствали обидени. Но освен „в бяло”, застават и в центъра на вниманието за дълъг период от време, което и целят. При това не за първи път! Нека припомним в прав текст и кои имат право да бъдат обидени от (зло)употребата с Райна Княгиня за нуждите на съвременните турски паши в българската политика.

„Фактът, че песента е изпята по този начин, е гавра с паметта и националното достойнство на един народ. Ние като панагюрци не можем да останем равнодушни“, коментира кметът на Панагюрище Никола Белишки. Той е категоричен, че жителите на бунтовното градче възприемат този своеобразен песенен „микс” като подигравка с национална и местна светиня като Райна Попгеоргиева.

В познатата на поколения песен, също както в историческата памет на българите, тя е мъченица, достойна да бъде канонизирана, защото е дарила живот на знамето, върху което пише „Свобода или   смърт!”. Това е възрожденският идеал на българина, това е неговата кауза – „Чиста и свята република”, както пише от другата страна на свещения пряпорец. Поради което и днес, век и половина след онова величаво и трагично окървавено Априлско въстание, онези, които се чувстват българи, не могат да възприемат трансформацията на Райна Княгиня в някоя си Райме – героиня от турска любовна песен, както и в ролята й на ханъма, плод на „културната интимност” между поробител и поробени.

Без съмнение пошлото „шоу” е замислено и изпълнено като провокация. Нелепо е  съчетанието от окичена с балони сцена насред нищото, от която тръгва червена пътека към два тира, превърнати във вип ложи за политици от върхушката на ДПС. А и самите те, на свой ред, изглеждат нелепо с белите предизборни каскетчета на главите си и два пъти по-нелепо припляскващи на двете песни – за Райна и за Райме. Пред тях, на червената пътека, интимно, сякаш на ушенце, пее Фарук Йълмаз (който не знае български, но уважавал фолклора ни, народа ни и традициите ни), а между него и агите – едно момче от НСО с прословутата папка за прикриване от куршуми.

Зер, ако някой реши да стреля по депутатите и най-вече по правоимащия лична охрана Лютви Местан, то бодигардът ще разпъне бронираната папка, тя ще стане голяма като някогашното „Работническо дело”, а отзад ще е лидерът на ДПС, за когото бронебойни куршуми не са открити – щото ще го прикриват със същата „папка”, с която вардят президента, премиера и само някои от най-личните други правоимащи…Трагикомична е тази мила, родна, типично ДПС картинка: два тира депутати, 20 метра червена пътека, сцена в нищото и с никого на нея и правоверните избиратели, които за пореден път трябва да бъдат изплашени.

Активното мероприятие

Парадоксално е, че 25 години след (уж) слизането на ДС от сцената трябва да се обяснява какво е активно мероприятие. То може да е и провокация, както е в случая с двуезичното изпълнение на „Кой уши байряка?”. Но също така планирана медийна изява с точно премерен първоначален отзвук и послевкус, както и злоупотреба с пропаганда, послания, истини и неистини, с първосигнални емоции и исторически корени. А още – интрига и контраинтрига, дезинформация и контрадезинформация, създаване на страхове и смелото им използване за целите на онзи, който дърпа конците.

Схемата на постановката е пределно проста: изпълнение – гняв и възмущение сред много от хората  – обяснение на реакцията на българите като пряка заплаха за българските турци (традиционен и основен електорат на ДПС) – предизборна мобилизация с нахъсването, че така се отвръща на заплахата и се получава сигурност, заради участието на ДПС във властта.

Много е просто като схема. Само дето се случва за трети път и рано или късно ще стане нискоефективен тип активно мероприятие заради приликата си с приказката за лъжливото овчарче. И освен това се наблюдава една специфична низходяща  градация, характерна иначе за проблемни партии от третата възраст: от откровението за обръчите от фирми и специфичния паразитизъм „партия – фирми – пари – власт”, през цинично-заплашващото откровение, че Той разпределя порциите в държавата, до създаването на скандал и генерирането на омраза, за да бъде сплашен и сплотен електоратът.

Диспечерът на порции

Първият път беше преди цели 10 години. Тогава на 23 юни вечерта, часове преди началото на деня за размисъл преди парламентарните избори, лидерът на ДПС Ахмед Доган гостува в „Шоуто на Слави”.  Където изненада, дори шокира с на пръв поглед парадоксална откровеност, отговаряйки на въпроса „Как партиите събират пари?”.

„Много фино ви будалкат с разни дарения лични, фирмени, което може да се приеме, но не е цялата истина всъщност. Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми… Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са… или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка. Ако щете, има винаги фирми, които подкрепят една или друга политическа сила“ – поясни Доган. На тези избори ДПС остана трета политическа сила с 14% от гласовете и 34 депутатски места. Предстоеше правителството на тройната коалиция.

Четири години по-късно Доган вече имаше самочувствието, че Той е началникът, а депутатите са само негови пророци. На 18 юни 2009 г., в навечерието на следващите парламентарни избори, Соколът говори пред жителите на с. Кочан, община Сатовча, а словото му прилежно се филмира. Видеозаписът, между другото, се огласява дни по-късно от предизборния щаб на ГЕРБ в Благоевград.

Думите на Ахмед Доган, които предизвикват скандал, са кратки и прости: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос.” В речта си той разяснява на присъстващите, че депутатите нямат власт, за да решават проблеми: „Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце. В мен е концентрирана властта, не е във вашия депутат, искам да го знаете това.”

По-късно от ГЕРБ коментират, че това изказване на Доган е дори по-арогантно и от думите му в „Шоуто на Слави” през 2005 г., че всяка партия има около себе си обръчи от фирми. Но, както биха казали турскоговорящите българи, това са думи, които хващат дикиш. На изборите през 2009 г. ДПС получава отново 14% от гласовете и (о)става трета политическа сила с 37 депутати в 41-то Народно събрание.

Кой е по-по-най-патриот

Както е известно, Ахмед Доган бе пенсиониран по негово желание с титлата „почетен председател на ДПС”. И с правото да бъде правоимащ до живот на охрана от НСО. Което обаче е по-скоро сделка и/или гаф на законотворците от сегашното Народно събрание, отколкото грях и/или сделка на Доган. На негово място дойде „наративният” Лютви Местан, който продължи, както е видно, с активните предизборни мероприятия за мобилизиране на електората на ДПС. Няма данни идеята за песенния българо-турски микс за Райна – Райме да е родена от Лютви Местан, но пък съществува коментарът му за шоуто в Исперих, който определено заслужава внимание, най-малкото заради някои специфични за политиците девиации в грандоманска посока.

„Няма да призная на никого претенцията да бъде по-голям патриот от мен или от който и да е избирател на ДПС. Знамето, ушито от Райна Княгиня, е и наше знаме“,  заяви той пред журналисти в парламента в коментар за скандала и негодуванието в социалните мрежи заради песента за Райна-Райме и българо-турския текст в изпълнението на Фарук Йълмаз. По думите на настоящия лидер на ДПС: „избирателите на ДПС пеят за Райна Княгиня, която уши байрака и написа „Свобода или смърт“, и тук патриотите, ако не са пишман патриоти, спират и ръкопляскат… Някой е решил, че има изгода да се създаде истерия и да запълни отсъствието на реални политически послания чрез гъделичкане на първични страсти“.

Всъщност точно в това кметът на Панагюрище, патриотични формации като НФСБ и ВМРО, както и хиляди българи в социалните мрежи обвиняват ДПС. И припомнят как депутатите от Движението напуснаха пленарната зала на Народното събрание, когато съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов прочете от парламентарната трибуна декларация за трагичните събития от 1876 г. и настоя денят на Баташкото клане – 17 май, да бъде обявен за ден на преклонение пред избитите българи от турския башибозук, за да има обединение на нацията.

В този ред на мисли вероятно е излишно да се припомня скандалното изказване на депутата Хюсеин Хафъзов, който преди година, в реч на българо-турски възропта срещу забраната да се води предизборна агитация на друг език, освен на български и обяви, че ще върви по стъпките на Осман Калъч, Ахмед Давидоглу и Ахмед Доган.

Прочее, самият Лютви Местан е глобяван за предизборна агитация на турски език, което определено не се връзва с претенциите му да е по-по-най-големият български патриот и поклонник на името и делото на Райна Попгеоргиева, известна повече като Райна Княгиня. А сега му предстоят и нови глоби, след като във вторник от  парламентарната трибуна съпредседателят на ПФ Валери Симеонов заяви, че ще подадат сигнал до ЦИК срещу Местан за агитация на турски език по време на предизборната кампания.

„Явно става въпрос за демонстрация на неспазване на закона, с което се дава пример на електората на ДПС, че българските закони нямат сила и действие върху политическото ръководство на ДПС и оттам и на електората на тази партия“, заяви Симеонов. По думите му това, че Местан си позволява да агитира на турски, е „грубо посегателство срещу държавата, законността и етническия мир“.

Що се отнася до песента – нейната мелодия вероятно наистина съществува в различни краища на Балканите и се пее с различни текстове. Това е така и с песента за свети Георги, с „Ясна месечина” и много други. Но в каузата „Да съхраним българското и българщината” песента за некоронованата нашенска княгиня може да бъде само една, а нейното име е „Кой уши байряка?”.

Анализирай това
Парадоксално е, че 25 години след (уж) слизането на ДС от сцената трябва да се обяснява какво е активно мероприятие. То може да е и провокация, както е в случая с двуезичното изпълнение на „Кой уши байряка?”. Но също така планирана медийна изява с точно премерен първоначален отзвук и послевкус, както и злоупотреба с пропаганда, послания, истини и неистини, с първосигнални емоции и исторически корени.