Коментар на Симеон Колев във „Фейсбук“

Разочарован съм от решението на Холандия да гласува против България за Шенген.

Позицията им беше груба и арогантна. Мислех да направя гневен и язвителен пост започвайки с това, че са държава на педали, което си е факт, защото карат много колела. Мислех да отбележа и позорното им поведение в Сребреница през 1995-та, когато холандските военни просто оставят сърбите да извършат най-големия геноцид в Европа, а така не правят държавите с претенции за великите сили.

Но щях да бъда просто един дребнав злобар, защото Холандия си остава голям бизнес партньор на България и държава дала много на света.

От друга страна Холандия е космополитна държава, която беше една от основните поддръжници за приемането на Турция в ЕС, което означава, че те са „ЗА“ максимално широка интеграция и сега не проявяват принципност и последователност в тези си принципи.

От трета страна, ние със сигурност имаме своите дефицити и трябваше да убедим и енергично да лобираме за себе си пред Холандия. Поне от две години се знае, че те не са ни „съюзник“ в тази битка. Това непрекъснато самобичуване и хулене на институциите до себеотричане явно не ни помогна. От четвърта страна, 27 от 28 страни подкрепят България за Шенген / включително Австрия и Франция, които успяхме да привлечем на наша страна през 2019-та /. Това означава, че проблемът явно не е в София и явно не е толкова драматичен, колкото истеричен кръжок от София се опитва да го представи.

От 105-та страна, това не трябва да ни налива злоба в мелницата със злоба. Няма да влезем в Шенген с хленчене. Няма да влезем и със снисхождение. Такова не трябва да искаме от Холандия, явно няма и да го получим. Стабилно правителство, прагматично управление, нови джипове по границата, дронове за наблюдение, технологии от 21-ви век, а не само пеши патрули. Обучени и екипирани граничари, унизително изхвърляне от системата и съд за корумпираните каналджии, които поставят под риск колегите си и излагат страната.

Трябва национално усилие, а не жалко мрънкане.