Лъжата за „демокрацията“.

Всички партии и кандидати имали „равен шанс“, лъжат високоплатените политици.

Това е тяхната „ала-бала“, с която приспиват електоралното стадо!

Нищо подобно:

1. Парламентарно представените партии получават огромни държавни субсидии, с които влияят медийно и чрез които най-вече се вихрят (а) корупционни плащания и (б) последващо купуване на ниска топка избиратели.

2. По време на предизборната кампания депутатите са в „работен режим“ и (уж) творят законотворчество, но всъщност голяма част от тях пришпорват по пътищата с коли на НСО -на високи скорости (виж снимката, там е демокрацията!). За разлика от другите кандидати, нали?!

3. По време на „ала-балата“ (уж работят, а всъщност предимно обикалят по предизборни срещи), формалните депутати си получават заплатите – за разлика от повечето други кандидати, които си пускат неплатени отпуски.

4. В студията на телевизиите и в социалните мрежи платените тролове вадят резачки срещу конкурентите, докато лидерите на парламентарните партии се изобразяват в героични пози и в мили срещи с Илектората.

5. Така наречените „социологически проучвания“ вероятно нито са статистически значими, нито полезни, но създават илюзията че народА си е избрал вождовете предварително. което е заблуда.

6. Милите посланици на други страни предварително подготвят следващата сглобка, явявайки се на среща с печени политици от типа на Феномена; в България или се стоварват, или отдалече подкрепят определен Чудотворец, който да върне „нормалното“ в и извън чекмеджетата. Хидроинженерът-философ загадъчно мълчи, но ще проговори на „другия ден“.

Спасението: гласуване против системните партии и за личности!