В скандалната схема около сарая на Ахмед Доган, който се изгражда на самия бряг на морето на стратегическия за националната ни сигурност нос Чукалята в бургаския парк „Росенец“ изплува едно знаково име – това на архитект Калин Тихолов. Известен е като автор и инвеститор в серия скандални строителни и урбанизационни проекти по българското Черноморие.

Кой всъщност е Калин Тихолов и каква е връзката му с палата на Доган, маскиран по документи като „сграда за спортна водна база“?

През 2013 г., по времето на кабинета на Пламен Орешарски, той бе само за няколко дни министър на инвестиционното проектиране. Не се задържа на поста заради надигналото се срещу назначението му огромно обществено недоволство. По това време още не бе отшумял отзвукът в медиите покрай аферата „Дюнигейт“. Точно Тихолов бе автор на подробния устройствен план за застрояването на дюните в Несебър, купени евтино като земеделска земя от агроминистерството.

Чрез фирмата си „Архитектурно строителна асоциация“ Тихолов бе автор и на общия устройствен план на община Царево, заради който тече наказателна процедура срещу България. Планът предвижда застрояване на хиляди декари в национален парк „Странджа“, по Южното Черноморие между Царево и Малко Търново. Калин Тихолов обаче има основна „заслуга“ и за изготвянето на още един ОУП – този на Бургас. През 2008 г. кметът на морската община Димитър Николов сключва договор за изработването на общия устройствен план с гражданското дружество „Гео щрих“. В работния екип от архитекти е и Тихолов.

Още тогава в медиите излизат заглавия, че фирма на ДПС прави ОУП-а на Бургас. Журналистически разследвания по темата стигат до разкритието, че тежката дума за концепцията за развитието на Бургас през следващите 30 години ще има бившият вицепрезидент на „Мултигруп“ и основен спонсор на ДПС Николай Вълканов. Той е собственик на два от емблематичните имоти, които се свързват с името на Ахмед Доган. Единият е спа хотел „Орфей“ в Девин, известен повече като Доган сарай, купен чрез фирмата „Персонал инженеринг“ ЕООД. Другият е почивната база на ДПС в местността Отманли в парк „Росенец“.

„Гео щрих“ е гражданско дружество, създадено между „Геотехинженеринг“ ООД и „Студио Щрих“ ООД, като целта на обединението е съвместно участие в обществената поръчка за изработване на плана на града. А собственик на 50 процента от дяловете на „Геотехинженеринг“ е Николай Вълканов. Общият устройствен план на Бургас е приет окончателно (след четири преработки) през 2010 г. По-задълбочен поглед върху него разкрива следното. Още преди 5 години този план е правен така, че в крайна сметка да обслужи не интересите на бургазлии, а на няколко самозабравили се олигарси и политици, единият от които е Ахмед Доган.

Видно от картата и от легендата под нея, по-голяма част от златната земя на нос Чукалята в парк „Росенец“ е предвидена за курортно строителство, като допустимата височина за зона А (на първа линия до морето) е 7,5 м, а в зона Б – 15 м. Най-издадената част на носа (там, където навремето е имало секретно военно поделение за наблюдение на влизащите и излизащи кораби от акваторията на Бургаския залив, както и на движението във Военноморска база-Бургас в Атия) е отредена за „спортна водна база“. И ето тук точно е заровен ключът за палатката.

Автор на проекта на депесарския сарай, както и пълномощник на фирмата „Хермес солар“ ООД, която е собственик на парцела (в предния брой на „Десант“ описахме схемата, по която е била извършена сделката с крадени пари от КТБ) е не кой да е, а архитект Калин Тихолов. Това обяснява хитрия трик, използван за заблуда на обществеността – грандиозният палат в ориенталски стил в строителните книжа е описан като „сграда за водна спортна база“.

Къде е Димитър Николов в цялата схема?

През юни 2013 г. едно странно акционерно дружество с име „Стрейтлайн“, което в медийно-общественото пространство битува като „някаква руска фирма“ (на него ще посветим отделна статия, тъй като в историята му е заровен друг огромен скандал със замесени в него хора, близки до най-високите етажи на властта), подава молба до Община Бургас за изготвяне на Подробен устройствен план (ПУП) на 18 парцела на нос Чукалята с обща площ над 320 декара земя.

Два от терените – УПИ-V и УПИ-VII касаят така наречената „водна спортна база“. Без никакви обструкции, на база приетия вече ОУП на Бугас, лично кметът Димитър Николов внася искането за ПУП в Общинския съвет, в който, както е известно, доминира групата на ГЕРБ (28 от общо 51 души). Устройственият план е приет без обсъждане. След което „Стрейтлайн“ тутакси продава двата терена на „Хермес солар“. Пак така набързо, само за 7 календарни дни, е издадено и строително разрешение за депесарския палат. Калин Тихолов е много добре запознат с общия устройствен план на Бургас – все пак лично той го е изготвял, затова вписва в книжата като обект „спортна водна база“.

Машинацията лъсна след серия репортажи на телевизия СКАТ и разследващи журналистически материали в сайта „Биволъ“. И двете медии на няколко пъти са подавали сигнали лично до Димитър Николов, че на Чукалята се извършва строителство, което противоречи на закона. Най-малкото, видно е, че там няма задължителното отстояние 100 метра от брега на морето. Не по-малко скандално е и друго обстоятелство – общинският път, който пресича носа и извежда до плажа (изключителна държавна собственост), вече втора година от започването на строителството е преграден с бариера, а охранители зорко бдят там да не преминават „външли лица“.

От проекта на Тихолов за сградата (с който „Десант“ разполага) се вижда, че височината не е 7,5 м, каквито са изискванията според ОУП-а, а надвишава 20 метра. Встрани от сарая е оформена огромна бетонна площадка, на която явно ще се изгражда оранжерия. Такъв обект обаче липсва в стоителното разрешение. И още – точно пред огромната сграда се изгражда яхтено пристанище, което също никъде не е упоменато в разрешението. Ни чул, ни видял – общо взето, такава е позицията на Димитър Николов до ден днешен. За да не бъдем голословни, ще цитираме по дати кратките му коментари по темата.

Август 2014 г.:

„Уведомиха ме за това, направихме проверка, оказа се, че теренът там е частен. Влязъл в сила ПУП има. Мисля, че руска компания беше собственик на терена, трябва да направя справка… Ами при нас в кадастралната карта излезе руска компания. Ще го проверя.“ Същата година, през есента:
„Не мога да коментирам нещо, което не знам в момента, нито съм видял.“

Лятото на 2015 г.

„Според мен веднага трябва да се направи проверка, да се вземат строителните документи, да се види какъв е размерът на строителството и дали той превишава позволените параметри. Това може да стане буквално за дни… Сериозно се отнасяме към такива сигнали, ако ни сезирате, че има незаконно строителство, ще направим проверка. Това мога да обещая.“ Както се казва, коментарът е излишен. А „амнезията“ на Димитър Николов, която се отключва всеки път, когато стане дума за застрояването на Чукалята, е повече от подозрителна. На каква цена бургаският кмет прикрива действията на депесарската фирма, можем само да гадаем.

Доста по-конкретни по темата за яхтеното пристанище се оказаха Министерството на отбраната (МО) и Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). На наше запитване подавала ли е фирма „Хармес солар“ ООД документи за съгласуване във връзка с изграждане на яхтено пристанище в УПИ V-43, кв.1, местност Отманли в Лесопарк „Росенец“, община Бургас, от двете ведомства бяха категорични. МО и МРРБ нито са уведомени, нито пък имат информация, че на нос Чукалята се изгражда такъв обект.

Само по себе си това обстоятелство дава достатъчно основания на прокуратурата да се самосезира и да образува проверка. И тъй като в „Десант“ сме настроени скептично, че това ще се случи, сме подготвили няколко сигнала за съмнение за незаконно строителство от страна на „Хермес солар“, които ще бъдат входирани до прокуратурата и до регионалната дирекция на Национален строителен контрол в Бургас.

Корените на злото

Територията, на която се намира строежът на депесарския сарай, преди години бе собственост на „ЛУКойл Нефтохим Бургас“ АД. Петролната рафинерия придобива парцела покрай приватизацията на „Нефтохим“, защото там някога имаше почивна база на комбината. Впоследствие рафинерията продава мястото от близо 180 декара на руската фирма „Стрейтлайн“. След това част от терена (близо 9 декара) през март 2014 г. е препродадена на регистрираната в началото на 2011 г. фирма „Хермес Солар“ ООД.

Нейният мажоритарен собственик тогава е Хайрие Сюлейман Хаджийска, която притежава 85% от първоначалния капитал на фирмата. Хайрие е била секретарка на личния помощник на Доган – Ахмед Емин, отговарящ за паричните потоци от и към партията. Пет процента от капитала държи Мускафа Шан. Емин се самоуби при загадъчни обстоятелства на 17 октомври 2008 г. в Боянските сараи на Доган край София, след среща с него. Разследването така и не стигна до доказателства за подбудителство към самоубийство, а и самият Емин не остави никакви предсмъртни бележки.Интересна е историята на „Хермес Солар“ ООД. Неговият капитал е едва 100 лева, а в сайта му пише, че фирмата е „една от водещите европейски компании и единственият производител на висококачествени кристални фотоволтаични модули“.

Дружеството има два кредита към КТБ. Първият е от март 2012 г. и за близо 12 млн. лв. и има просрочени лихви 100 хил. лв. Вторият – за близо 7 млн. лв. е от юли 2013 г. и има просрочени 50 хил. лв. лихви. С какво са обезпечени тези кредити? Справка в имотния регистър показва само една ипотека на терен в София, оценен от КТБ на 5,2 млн. лв. Сделката за закупуване на двата терена на нос Чукалята е извършена на 19 март 2013 г., като „Хермес Солар“ заплаща за него 1.7 млн. лева.

Непосредствено след прехвърлянето на земята, Хайрие и съдружникът й Мустафа Шан решават да продадат и дяловете си във фирмата. Новият мажоритарен собственик на „Хермес солар“ с 90% от акциите е вече Снежана Карамфилова Карова, а 10% отиват при Георгий Саропян, сочи справка в „Дакси“. Вече с новото ръководство фирмата пристъпва към строителството на палата.