Този въпрос мъчи съзнанието ни от месеци. Защо премиерът не хвърля кърпата, въпреки че му е пределно ясно, че с всеки изминал ден продължава да губи – позиции, гласове, доверие, дори хора от партийната си фирма?

Отговорът се крие в нещо, за което упорито се мълчи.

Така нареченият брюкселски “План за възстановяване на Европа” предполага в България да влязат няколко милиарда евро, като чувствителна част от тях – близо 8 милиарда евро – ще са за структурни промени с дългосрочна цел, за следващите няколко години. За модернизация, дигитализация, зелена енергия. Това не са пари за социални помощи и за моментна борба с последствията на пандемията върху икономиката. Това са инвестиции, които трябва да бъдат вложени в бъдещето на България. Тоест неща, които изискват много сериозно проектиране и планиране, национално обсъждане, дебати, дори спор.

По процедура получаването на тези средства се случва срещу представянето на ясна стратегия. Такава се готви. Само че, както всичко друго от национална значимост – на коляно, между наши хора и под сурдинка.

Не си представяйте, обаче, как Дани Кирилов пише никому ненужна нова конституция. Представете си истината – Томислав Дончев в момента се опитва да подреди колода карти, обещани предварително. На Пеевски, Доган, Маджо, Пашата, СИК, ТИМ и който още сяда там на голямата покер-маса, на която проиграват бъдещето ни. Представихте ли си го? Чудесно.

Тези БЛИЗО 8 МИЛИАРДА ЕВРО трябва да бъдат раздадени помежду им, без значение Как и за Какво. За хора като тях е важно само Колко.

Очаквайте в идните седмици да чуем “грандиозни” планове за проекти, свързани с модернизацията на икономиката и обществените ни системи. Ще бъдат точно толкова адекватни и конкретни, колкото двете пусти ниви, които лично премиерът представи като суперкомпютър и нов ядрен реактор.

Докато тези близо 8 милиарда евро не бъдат раздадени, тъжният шумкар Бойко ще трябва да обикаля ниви и села с джипката, за да ни разфокусира недоволството.

Като заложник на алчност, която е по-миризлива от несменяемата му риза.

Радослав Бимбалов, Фейсбук