Руските лидери, чийто конфликт с Украйна ги изправи срещу най-голямата източноевропейска страна, сега обръщат поглед към една балканска държава с по-малко жители от Бруклин.

Има обаче една обща тема: газопроводите.

Македония, държавица с 2 милиона души население, отрязана от руините на Югославия, се бори с ширеща се корупция и тлеещо етническо напрежение. Подложеното на обсада правителство на премиера Никола Груевски, забъркано в скандал с подслушвания, подкрепя плановете за руски газопровод към Европа, който би осигурил силно необходимите приходи и би помогнал на Кремъл да заобиколи съществуващия маршрут през проблемната му съседка Украйна.

Руският външен министър Сегей Лавров миналата седмица обвини Запада, че се опитва да подбуди сваляне на македонското правителство. “Нямам никакви твърди факти, но това е логично подозрение”, заяви руският посланик в ЕС Владимир Чижов в телевизионно интервю за Блумбърг, когато беше попитан за тези твърдения. “Ако погледнете географията на региона, Македония е най-доброто място за строежа на продължение на най-новия енергиен инфраструктурен проект в региона, т.нар. “Турски поток”, посочи Чижов.

Предложеният от Русия газопровод ще бъде продължение на връзка между Русия и Турция. Това е последният план на руския гигант Газпром за доставка на газ към Южна и Централна Европа, след като държавният газов износител се отказа от проекта “Южен поток” на стойност 45 милиарда долара през декември заради противопоставяне от страна на ЕС. Подобно на своя злощастен предшественик, т.нар. “Турски поток” има за цел да заобиколи Украйна, лишавайки я от жизненоважни приходи от транзитните такси.

СТРОЕЖ НА ГАЗОПРОВОД

“За да помогне на Газпром да достигне централноевропейските пазари, Русия се застъпи за строежа на газопровод, който ще преминава от Гърция към Македония, Сърбия и Унгария”, написаха в свой доклад анализатори от базираната в Тексас консултантска компания Стратфор. “Тези четири страни са в центъра на руската дипломатическа офанзива”.

Проектът обаче е изправен пред купища препятствия. Подобно на “Южен поток” той ще трябва да съответства на правилата на ЕС за вътрешния пазар, които изискват руснаците да предадат контрола върху газопровода на границите си. Макар че Македония не е членка на ЕС, газопроводът първо трябва да премине от Турция в Гърция, която е членка на съюза.

“Морският участък от “Южен поток” щеше да доставя руски газ до границата на ЕС по абсолютно същия начин както газопровода “Турски поток”, казва Михаил Корчемкин, основателят на консултантската компания “Източноевропейски газов анализ” в Малвърн, Пенсилвания. “Единствената разлика е, че “Южен поток” беше по-малко скъп”.

ГРЪЦКАТА ОФЕРТА

Русия казва, че няма повече да настоява да притежава дял в частите, прекосяващи ЕС. Вместо това президентът Владимир Путин обеща на съсипаната от кризата Гърция “стотици милиони евро всяка година” от такси за пренос на газ, ако се присъедини към плана. Газопроводът тогава би продължил през Македония и Сърбия, достигайки до Италия и Австрия.

“Според мен все още е твърде рано да говорим за газопровод, който би се свързал с проект, който все още е само на хартия”, казва Никола Димитров, анализатор в “Хагския институт за световно правосъдие” и бивш македонски посланик в Холандия. “Голям въпрос е дали въобще някога ще се случи”. Все пак руснаците изглеждат решени да позволят договора им за транзит с Украйна да изтече до 2019 г. в полза на алтернативния маршрут под Черно море. Газпром вече изгради 472 километра от т.нар. “Южен коридор”, сухопътната част от газопровода в Русия, в очакване на споразумение.

ПРЕСТРЕЛКА

За Македония какъвто и да е газопровод е далечно решение на кризата, която разтърсва страната в момента. Опозицията обвини премиера Никола Груевски в злоупотреба с власт, а Международният валутен фонд предупреди, че икономическият растеж ще пострада. Междувременно, престрелка в североизточния град Куманово преди две седмици отне живота на 22 души в нещо, което правителството нарече терористична атака на албански бунтовници.

“Много сме обезпокоени – събитията в Македония са доста грубо управлявани отвън”, заяви руският външен министър Лавров в сряда. “Много е тъжно и опасно това, че за да се подкопае правителството на Груевски, се прибягва до албанския фактор”.