Интригите в българската десница отдавна са любим екстремен спорт на всички грантаджии. Това е естествено – битката за американски пари е толкова ожесточена, че трябва всеки миг да си готов да извадиш нож на конкуренцията, иначе ще си принуден да си като тъпите лузъри и да ти се налага да работиш.

Интригата на ДСБ спрямо президента Росен Плевнелиев обаче се открои със своя величествен замисъл и политическа страст и моментално се превърна в един шедьовър, защото имаше многопластови измерения.

Нека да обобщим – навръх петък 13-ти ДСБ излязоха с призив за „прозападно обединение, което да подкрепи настоящия президент като независим кандидат и гарант за геополитическите приоритети на България“. Съобщението бе прочетено лично от лидера на костовистите Радан Кънев, който след това тегли дълга и скучна лекция за това как Плевнелиев е гарант за външнополитическата ориентация на страната. На журналистически въпрос обаче дали ГЕРБ ще може да участва в това обединение, Радан Кънев препрати за отговор към ръководството на партията на Борисов.

Само няколко минути по-късно Плевнелиев изригна пред вестник „24 часа“, че ДСБ му прави много лоша интрига. Нещо повече – Плевнелиев разкри своите подозрения, че в нейното дъно стоят, и тук трябва да се цитира буквално – „старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов“.

Малко по-късно в официалната позиция на президентството пък обявиха, че Плевнелиев щял чак в края на юни да обяви дали ще се кандидатира за нов мандат.

За всички, които не са схванали причината за нервността на държавния глава. Интригата срещу него е действително много лоша. През 2011 година Плевнелиев беше кандидат на ГЕРБ и по време на целия си мандат той с нищо не е показал, че не им е изцяло верен. Наясно съм, че във фантазиите на психодясното Плевнелиев има някаква героична осанка, която обаче по никакъв начин не се доказва от политическите факти. И сега си представете в какъв огън почнаха да го пържат, след като друга партия си позволи да го номинира за президент, при това без да го съгласува официално с него. А първата нервна реакция издава, че май Радан Кънев е пропуснал да каже на Плевнелиев, че така грубо ще го хвърли на медийните пирани.

Само за аналогия – представете си какво щеше да стане, ако АБВ номинира Корнелия Нинова за президент, например? Или пък „Атака“ номинира Валери Симеонов? Същият е сценарият й с Плевнелиев – ДСБ го изпържиха много яко и то пред партията, без която Плевнелиев по никакъв начин не може да спечели.

Най-интересното е, че анализатори като Илиян Василев веднага побързаха да обявят тази интрига за гениален стратегически ход, а по-късно да се чудят как да замажат безумните си твърдения. Защото Василев триумфално обяви: „Ето Ви един много добър ход. Остава да го предложи и на РБ и на ГЕРБ да ги притисне“. Ако всичките съветници на десницата са от този калибър, то не е чудно, че нейното състояние е толкова драматично. Защото по същество Василев институционализира интригата като върховен инструмент на десницата.

В разпадаща се политическа среда, каквато е българската обаче, за да можеш да притиснеш някого, трябва да имаш сила. Ако тя не е твоя, трябва да е поне на Американското посолство, но дори и агентите на Вашингтон едва ли биха посъветвали ДСБ да изпълняват поръчението по толкова глупав начин. Значи тук трябва да търсим някакъв друг мотив за медийното екзекутиране на Росен Плевнелиев.

За целта обаче трябва да погледнем на сюжета с по-конспиративни очи и тогава ще видим, че има и още по-дълбоко обяснение на действията на ДСБ. Пускайки Плевнелиев по пързалката, която завършва във врящия катран, на практика Радан Кънев се опитва да освободи терена за себе си. Защото, когато публично изпържиш „фаворита“ си по този начин, без да го питаш, без да съгласуваш с него своите действия, ти по същество се държиш като наемен убиец със снайпер, а не като възторжен евроатлантически фен. Това не е подкрепа за Плевнелиев, а отстрелване на конкуренцията. Защото в мига, в който държавният глава трябва да кацне на килимчето на ГЕРБ, разстроен и потен, тогава Радан Кънев ще има политическите аргументи да предложи на дясното единствено себе си. Плевнелиев ще го пишат в графата – наемник на ГЕРБ и така психодясното няма шизофренно да раздвоява своето внимание, а ще обожава единствено лидера си.

Междувременно Плевнелиев ще се черви пред своята партия, ще се чуди как да им обясни, че не е участвал в този пърформанс, но е съмнително дали ще му повярват. С опитите си за различни маневри в последните две години Плевнелиев се постави в ситуация, в която стана изгодно оръжие на друга партия, дори и срещу самия себе си.

Само така можем да си обясним тази бляскава интрига, която подсказва, че Радан Кънев не е забравил всички уроци на Иван Костов.