В най-безкомпромисното си обръщение досега президентът Радев обяви, че „официално снема доверието си от правителството, което не действа в интерес на българските граждани”. Когато пряко избраният държавен глава, който е и най-популярната политическа фигура, делегитимира правителството, се стига не само до задълбочаване на конфликта между институциите. Такъв имахме и до момента.

Сега вече става дума за принципно ново явление: политическата система преминава в авариен режим. По своя драматизъм сцената наподобява ситуация, в която командирът на самолет обвинява другите пилоти в кабината не просто в некомпетентност, но и в злонамереност. И всичко това се разиграва пред очите на слисаните пътници.

Основателни ли са аргументите на държавния глава?

Повечето от причините, изтъкнати от г-н Радев, са назовавани от него и преди. Иначе казано: те не са нови за „пътниците”.Да вземем, например, „липсата на воля за реформи” и проблемите в околната среда („България не е бунище”, както изтъкна президентът), за които кабинетът отказва да поеме отговорност. По отношение на ситуацията в Перник вероятно може да се възрази, че все пак има не само оставка, но и безпрецедентен арест на действащ министър. Но имплицитната и логична теза на президента е, че е нужно не само да „паднат още министерски глави”, а трябва и самият архитект на кабинета – министър-председателят Борисов – лично да понесе отговорност.

Що се отнася до тезата за „институциите, които са призовани да бъдат независими и да отстояват закона”, а вместо това „го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта” – тук най-вероятно се визира спорният „стил” на г-н Иван Гешев. Поведението на главния прокурор, което нарушава основни принципи, свързани с върховенството на правото, като например презумпцията за невиновност, е укоримо както от морална, така и от юридическа гледна точка.

Прокуратурата – инструмент за политически поръчки?

Разбира се, вероятно ще се намерят такива, които ще кажат, че днешната остра реакция на г-н Радев е породена основно от питанията на прокуратурата във връзка с имунитета на държавния глава.

С други думи, президентът „напада” правителството, защото се е почувствал лично застрашен и брани собствената си кожа. Но „акцията” на г-н Гешев по адрес на държавния глава е най-очебийният симптом за превръщането на прокуратурата в инструмент за политически поръчки. Защото текстът на чл. 103 от Конституцията е пределно ясен.

Някои от другите аргументи на г-н Радев обаче не са толкова категорични, а бих казал, и не чак дотам убедителни. Най-малкото, те се нуждаят от допълнително разяснение. На първо място, тезата, че кабинетът провежда „тихомълком реформа на Валутния борд”. Това твърдение има известни основания, но сякаш си поставя като основна цел да подсили надигащата се в обществото паника по темата. Промените в Закона за БНБ все пак са свързани със самата процедура по влизането в „чакалнята на еврото“. Друг е въпросът дали кабинетът има компетентността да оцени всички рискове, произтичащи от това.

Второ, какво точно има предвид г-н Радев, говорейки за „търгуване с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване”? Съмнявам се, че държавният глава визира спорните руско-български енергийни проекти и липсата на енергийна диверсификация. Ако пък зад това обвинение се крие пореден упрек за сделката с изтребителите F-16 или за решението за изграждане на военноморски комуникационен център на НАТО край Варна, тук възраженията трудно могат да се приемат. Изпълнението на ангажиментите на България като страна-член на Пакта, съвсем не означава загуба на суверенитет.

Ако днешното окончателно „скъсване на дипломатическите отношения” между президентството и правителството е стъпка към това президентът  да подаде оставка, за да оглави свой политически проект, това може да бъде окачествено като бягство от отговорност. В момента изглежда, че г-н Радев тежи повече на мястото си като президент, отколкото като потенциален партиен лидер. Добре е той да остане на своя пост, вместо да се подвежда по хлъзгавите обещания за друга кариера.

Кого ще засегне забраната на САЩ?

В контекста на днешното обръщение на държавния глава е още по-любопитно да разберем коя ще бъде първата публична, високопоставена личност от България, на която САЩ ще забранят официално да влиза на тяхна територия по раздел 7031(с) от Разпоредбата за противодействие на клептокрацията и корупцията, както обяви посланичката на страната Херо Мустафа. Поне от 2018 г. насам в медиите циркулират публикации, че депутатът от ДПС Делян Пеевски може да попадне и под ударите на закона „Магнитски”. Ако „първият посечен” е човек, който пряко или скрито участва в изпълнителната власт на България, това ще бъде ясен знак, че държавният глава е на прав път.

Дойче веле