Банковият балон се спука заради рискови технологични проекти. Така икономистът Михаил Кръстев коментира в „Денят започва“ по БНТ сривът на 16-ата по големина финансова институция в САЩ – Силикон вали банк.

„Другите два бенки, които са фалирали или ще фалират, не са толкова малки в сравнение с банковите кризи, които наблюдавахме през 2008 г., тъй като там имаше стотици банкрутирали финансови институции, но те бяха микробанки. Тук говорим за по-високи нива, защото самите финансови институции нараснаха“, обясни той.

„Фалитът на Силикон вали банк беше предизвестен от пукането на технологичния балон в САЩ и от недалновидната политика на различни финансови институции. Тук говорим за лош бизнес. Ако погледнем какъв е портфейлът на банката. Макар конкурентните им да са инвестирали предимно в краткосрочни държавни книжа, те са влагали средства в дългосрочни, с които са подсигурили другия си бизнес за инвестиции в изключително рискови стартъп технологични проекти“, заяви Кръстев.

„От една страна централните банки, включително и федералният резерв на САЩ, повишават основните лихвени проценти, което означава, че държавните книжа, в които са инвестирали, вече стават не толкова добра инвестиция и започват да търпят загуби“, добави той.

„От друга страна през 2021 и 2022 г. се пука този технологичен балон, който преди това беше надут. Всички го виждаха, но въпреки това тази банка е финансирала такива бизнеси. В крайна сметка един лош бизнес фалира. Няма нищо страшно в това. Лошото е реакцията на политиците и опитът да се спаси системата“, коментира икономистът.

„Решението какво е? Политиците и централните банки продължим ли да си затваряме очите и да повтарят, че няма риск, въпреки че техният фонд за гарантиране на депозити е по-малък от наличностите дори само в тази банка. Другият вариант е да започне очистващ процес, в който лошите бизнеси постепенно ще отпадат“, добави той.

Според него фалитът на Силикон вали банк е дошъл без симптоми, защото живеем в такава „безрискова“ икономика.

„Всичките тези хора, които държат пари в тази банка и са свързани с нея, са технологичния елит на САЩ. Те са в социалните мрежи, влиятелни са и създадоха доста напрежение, обявявайки, че ако не бъдат спасени те, цялата банкова система ще се срути. Виждаме резултатите от това“, каза пък колегата му Георги Ангелов.

„Когато всичките регионални банки, които сега са под натиск, затегнат кредитирането, започнат да събират заемите, вместо да дават нови, това ще предизвика намаление на кредитната експанзия и по-голям риск от рецесия в САЩ. Това ще помогне и в борбата с инфлацията“, добави той.

„Рискът от рецесия влияе негативно на пазарите и на акциите, на облигациите. Това е основният ефект – притеснението, че банките рязко ще затегнат кредитирането, което ще се отрази на всички останали пазарни играчи“, обясни финансовият анализатор.

„Проблемът дойде преди пет години, когато тези регионални банки се пребориха за тях да не важат банковите регулации. Те казаха, че са малки и сигурни. Настояваха да не им се налагат тежките регулации, които важат за големите банки. Освободиха се от това бреме. Сега си сърбат това, което са си надробили. Това е абсолютно неразумно. В Европа всички разбираха, че трябва да се затегнат регулациите след финансовата криза“, добави той.

„В регионалната икономика има много такива зомби компании, които съществуват само защото има ниски лихви и лесно финансиране. Това ще свърши. Ще бъде разчистен пазара от такива неефективности. Това е полезно, защото ще спомогне за икономическия растеж, за вдигане на заплатите, на производителността, но в краткосрочен план ще има проблеми“, прогнозира Ангелов.

„През миналата година видяхме цели държави да се клатят – валутата на Унгария се срина с 30-40%. Ще има дефицити и държавите трябва да си намалят дълговете. Преди беше лесно – вземаш дълг и харчиш колкото си искаш. Сега идва трудното. Трябва режим. Тези, които не се справят, ще бъдат наказани от пазара“, добави той.

„Европейските банки са част от един глобален пазар. Когато в САЩ страдат, няма как на стария континент да са спокойни. Има и европейски финансови институции, които трябва да затегнат своите портфейли, правила и да прегледат активите си“, каза пък Кръстев.

„Това, което се случва в чужбина с повишаване на лихвите, ще дойде и тук. Няма как да сме изолирани от света и тук дай си продължава кредитната експанзия и ултраниските лихви“, пророкува Георги Ангелов.