Проектът за разширяване на газопровода по дъното на Балтийско море – „Северен поток 2“, който ще удвои количеството руски газ, доставян директно до Германия, е подигравка към европейските правила за диверсифициране на енергийните доставки, източници и маршрути за транзит. Това заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от Ройтерс в петък. По думите му проектът не отговаря на правилата на Европейския съюз за диверсификация на енергийните доставки и ще подкопае ролята на Украйна като транзитна страна.

Срещу проекта, чийто мажоритарен акционер е руският монополист „Газпром“, вече се обявиха девет страни от ЕС, сред които Полша и Словакия. Те поискаха „Северен поток 2“ да бъде обсъден на срещата на върха в Брюксел, което се е и случило. България не се присъедини към страните от Централна и Източна Европа, обявили срещу разширяването на „Северен поток“ и това бе отбелязано от германския канцлер Ангела Меркел, която бе доста лаконична в коментарите си за проекта.

Редица страни, включително Италия и България, не разбират защо според нормите на ЕС „Южен поток“ е невъзможен, а „Северен поток-2“, който стига до Германия, е възможен, допълни председателят на Европейския съвет.  Решението за „Северен поток“ трябва да бъде взето от цяла Европа, а не при двустранни преговори на отделни страни с доставчици на енергийни суровини, настоя Туск.

Въпросът за разширяването на „Северен поток“ е бил повдигнат на срещата на върха от италианския премиер Матео Ренци, съобщи самият той на пресконференция в Брюксел. Германия и Холандия настояват, че разширението на „Северен поток“ е търговски въпрос, а виждаме, че в него има и значителен политически подтекст, каза Ренци.  По думите му е странно, че година, след като „Южен поток“ бе спрян с голям шум в ущърб на България и някои италиански компании, въпросът за „Северен поток 2“ е бил взет в „абсолютна тишина“.

Решението е в ръцете на Европейската комисия, отбеляза италианският премиер. Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че става дума за „икономически проект“ с участието на частни инвеститори, посочва ДПА. Украйна трябва да продължи да играе роля като транзитна страна, допълни тя.

Проектът за разширяването на газопровода „Северен поток“ предвижда полагането на още две тръби с капацитет от 55 млрд. куб. м годишно. Половината от акциите са на „Газпром“, останалите си разделят поравно френската „Енджи“ – дъщерна на „Газ дьо Франс“, немските BASF и E.OН, австрийската ОМВ и „Шел“.

Словашкият премиер Роберт Фицо е подчертал, че е важно да бъдат защитени приходите на Украйна от транзита на руски газ към Европа през нейна територия. Няма значение дали слоновете правят любов или война, те така или иначе стъпкват тревата, е коментирал Фицо, според дипломатически източници. Украинският газов маршрут минава и през Словакия, която получава транзитни такси. Окончателното решение за „Северен поток 2“ зависи от техническия и правен анализ на Европейската комисия, заяви Туск. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, присъстващ на пресконференцията, замълча по въпроса.

Тревогата на страните от Централна и Източна Европа е, че проектът ще засили възможностите на Русия за заплаха в региона. Италия реагира с раздразнение на факта, че миналата година ЕС блокира „Южен поток“, в която нейни компании участваха като съакционери на „Газпром“, а сега Германия и други западноевропейски компании се ангажират със „Северен поток 2“. Това се случва при продължаващи санкции на ЕС срещу Русия заради анексирането на Крим и въоръжената подкрепа на сепаратистите в Източна Украйна.

Страните, противопоставящите се на „Северен поток 2“, настояваха темата да бъде дискутирана, за да бъде засилен натискът спрямо Германия по отношение на проекта. Доналд Туск коментира пред репортери, че дебатът е бил „много тежък, много емоционален“. Ние също така дискутирахме геополитическия контекст и проблемите, които биха възникнали при пресъхване на транзита през Украйна, добави той.

На енергийния спор, свързан с руските газопроводи, са посветени само две изречения в писменото заключение от срещата и там никъде не се споменава конкретно нито Русия, нито проекта „Северен поток 2“.

Лидерите на ЕС се съгласиха и подчертаха, че всеки инфраструктурен проект в Европа трябва да е съобразен с проекта за европейски енергиен съюз, чиято цел е диверсифициране на енергийните доставки и маршрути, както и спазване на европейските правила. Призовава се за бързо изпълнение на проектите от общ интерес и оптимално използване на инфраструктурата за свързан пазар и енергийна сигурност.

България лобира за енергиен газов разпределител на своя територия, който да замести прекратения руски проект „Южен поток“.