На 22 март един мъж използва кола и нож, за да нападне цивилни и полицаи пред лондонския дворец Уестминстър, емблематичния дом на британския парламент. Четирима души бяха убити в нападението, което скоро след това бе определено като терористичен акт. Извършителят бе застрелян от полицията.

Нападението бързо предизвика порой от шок и мъка из цял свят. Световни лидери побързаха да изразят съпричастността си с хората в Лондон; броени часове след атаката президентът Тръмп изрази съболезнованията си в Туитър. Междувременно световноизвестни обекти в Берлин, Париж и Тел Авив почетоха паметта на жертвите на атаката като бяха осветени в цветовете на британското знаме или угасиха светлините си.

По-малко от две седмици след лондонското нападение бе извършена друга предполагаема терористична атака. В понеделник бомба избухна във вагон на метрото в Санкт Петербург. В експлозията бяха убити най-малко 14 души, а десетки бяха ранени. Нови заплахи и съобщения, че е намерено второ взривно устройство, изправиха на нокти втория по големина град на Русия.

Ако обаче руснаците са се надявали на подобен изблик на международна скръб, те са останали разочаровани. Имаше твърде малко изрази на съпричастност в социалните медии, не се споделяха снимки в знак на почит или популярен хаштаг като “#wearestpetersburg” (Ние сме Санкт Петербург). Атака срещу Русия изглежда не привлече такова внимание като атаката над Великобритания, въпреки че бяха убити повече хора.

Въпреки че някои световни лидери поднесоха съболезнования, реакциите им бяха по-сдържани, отколкото при предишни атаки като тази в Лондон. Дори Тръмп, който рядко пропуска възможност да пусне бърз туит в отговор на терористични нападения, когато се подозира, че се дължат на ислямистки екстремизъм, запази мълчание в Туитър за нападението в Санкт Петербург. Вместо това Белият дом официално прочете съдържането на обаждането на Тръмп до руския президент Владимир Путин. Тръмп каза, че нападението е
“ужасно нещо”, но едва след като бе запитан за него от журналисти.

По света имаше твърде малко видими почитания на паметта на жертвите от Санкт Петербург. Бранденбургската врата в Берлин бе осветена в цветовете на британското знаме след нападението в Лондон. През последните години тази знакова структура бе осветявана и с цветовете на израелското, турското и френското знаме след терористични нападения, а след ужасяващата стрелба в нощен гей клуб в Орландо монументът бе осветен в цветовете на дъгата.

Бранденбургската врата обаче не почете руските жертви. Говорител на общината впоследствие каза на местни журналисти, че подобна илюминация се извършва само след нападения в побратимени градове или “места, с които Берлин има специални отношения”.

Айфеловата кула в Париж обаче угаси светлините си след нападението в Лондон и даде други изрази на почит след други терористични нападения. Тя обаче не отбеляза нападението в Санкт Петербург в понеделник вечерта. Едва след като бяха отправени критики кметът на Париж Ан Идалго обяви във вторник, че светлините на кулата ще бъдат намалени в памет на жертвите в Русия.

Кметството на Тел Авив бе една от малкото сгради в чужбина,които почетоха жертвите в Санкт Петербург, осветявайки се в цветовете на руското знаме. То постъпи по същия начин с британските жертви. Относителната липса на международно съчувствие не остана незабелязана от наблюдателите. Руските държавни медии RT и “Спутник” отбелязаха, че нито Айфеловата кула, нито Бранденбургската врата са почели жертвите от Санкт Петербург в понеделник. Потребители в социални медии в Русия и други страни заявиха, че Западът прилага двоен стандарт, когато реагира на атаки.

Това обвинение не е нещо ново. Терористичните атаки в Западна Европа или САЩ обикновено получават голямо и почти мигновено внимание, но много по-честите и обикновено много по-смъртоносни атаки в мюсюлманския свят често отминават почти незабелязани. Самоубийствените атентати на “Ислямска държава” в Багдад не карат кой знае колко хора да сменят снимката си в профила във Фейсбук с тази на иракското знаме, например, дори когато са убити стотици цивилни.

За руснаците проблемът се изостря от спорната международна репутация на страната им. Дори Тръмп, който често е изразявал желание за по-близки отношения с Путин, може да не е искал да бъде свързван с Русия в този момент, като се има предвид полемиката около твърденията за връзки на предизборния му екип с Кремъл. Руските военни действия в Украйна и Сирия също очевидно влияят на начина, по който мнозина възприемат нападенията срещу руснаци.

Колкото и да е парадоксално, дългият опит на Русия с тероризма може би я прави дори по-малко симпатична за чужденците. През последните повече от 20 години Русия понесе няколко смъртоносни нападения. По някои критерии тя е претърпяла най-много терористични нападения от която и да е европейска държава от 1970 г. насам, но руската държава често е реагирала грубо и непохватно на тези атаки. Някои биха казали, че тези реакции поставят още повече руснаци в опасност.

Една добре известна теория на конспирацията гласи, че бомбените нападения в жилищни блокове в Русия през 1999 г., в които бяха убити над 300 души, всъщност са били дело на държавата и са имали за цел да направят Путин президент и да оправдаят нова война с чеченските бунтовници. Известни хора като бившия световен шампион по шах и руски продемократичен активист Гари Каспаров намекват, че държавата е замесена в бомбения атентат от понеделник, но не дават доказателства в подкрепа на твърдението си.

Недоверието към руското държавно управление е разбираемо в днешната обстановка, но липсата на международна реакция и ширещите се теории на конспирацията след нападението от понеделник смущават дори някои критици на Кремъл. Роденият във Великобритания експерт по руска сигурност Марк Галеоти вчера написа във в. “Москоу таймс”, че видимата международна апатия единствено “помага на тезата на Кремъл, която много пъти е бил използвана с далеч по-малко основания” – а именно, че Западът иска на руснаците да им се случват лоши неща.

Международната реакция пропуска и факта, че жертвите на атаката от понеделник бяха обикновени руснаци, които живеят във велик, творчески активен и подчертано европейски град. И тези жители на Санкт Петербург реагираха на атаката със състрадание и солидарност, като предлагаха безплатен превоз на засегнати пътници на метрото или се редяха на опашка да даряват кръв за пострадалите.

Всички хора биха се гордели с такава реакция – без значение дали живеят в Русия, във Великобритания или другаде.