Откакто Русия стартира „специализираната си военна операция“ в Украйна, сигурността на Тайван е една от най-обсъжданите в световен мащаб теми. Причината е, че с инвазията на Путин и липсата на адекватна военна реакция от Запада, Си Дзинпин получава известна доза „кураж“ за евентуално присвояване на Тайван, който Китай счита за своя територия.

В интерес на истината между Украйна и Република Китай (истинското име на Тайван) има известни прилики. И двете са т.нар. „млади“ демокрации, чиято национална идентичност и политическа независимост са под заплаха от външна намеса. За разлика от Украйна обаче, Тайван притежава едно почти неспоменавано „тайно оръжие“ – пълната доминация на пазара по отношение на производство на полупроводници, използвани във всичко модерни технологии. Това, само по себе си, смятат анализатори, може да се окаже възпиращо против евентуална атака от континентален Китай, пише Aljazeera.com.

Една инвазия в Тайван има потенциала да стартира глобални икономически проблеми, тъй като страната е най-важния хъб за производство на хардуер, от който зависи голяма част от модерния свят.

Това е един вид „силициев щит“, който пречи на Китай да действа толкова агресивно, колкото Путин в Украйна. Президентът Си Дзинпин преди време бе категоричен, че по един или друг начин Тайван ще попадне под контрола на Пекин. Това изказване обаче остава само такова, защото Китай разчита до голяма степен на Тайванското производство, за да поддържа своите тежка и лека индустрии.

„За Пекин ситуацията е патова. Китай е изправен пред две опции – или да завземе Тайван, или да поддържа икономическото си състояние“, коментира Джарен МакКини – учен от Еър Юнивърсити.

Малко статистика – Тайван е отговорен за 92% от глобалната продукция на полупроводници под 10 нанометра (1 нанометър се равнява на една милионна от милиметра), които се използват във всичко – от смартфона в джоба ви, до Международната космическа станция.

В този смисъл, ако доставките от Тайван прекъснат за срок от дори 1 година, глобалните технологични компании прогнозират загуби между 500 и 700 млрд. долара. А ако производствената база на островната държава пострада заради потенциална война, загубите ще са още по-големи. Ремонтът на тази инфраструктура в момента се оценява на около 35 млрд. долара и ще отнеме не по-малко от 3 години.

Тук е и огромната разлика между Украйна и Тайван. Колкото и брутално да звучи, пълното унищожение на първата от Русия ще има ефект само върху хората, живущи там, а загубите в износа могат да се компенсират от други страни като Бразилия и Русия. За съжаление глобалните технологични инвестиции в Украйна са незначителни и съответно интересът към предотвратяване на войната там – малък. Точно затова Западът не се намеси така, както мнозина анализатори очакваха, а остана встрани, избирайки само да наложи на Москва санкции, които пък могат да се окажат нож с две остриета.

Мащабът на глобалните инвестиции в Тайван пък е огромен, а зависимостта на технологичните компании към износа от там очевидна. Затова въпреки че Тайван официално няма силни „съюзници“, които да го подкрепят при евентуална война, той разчита на друг тип защита, която може да се окаже дори по-мощно възпираща от ядрения арсенал, притежаван от страни като Русия и САЩ. Защото дори в модерните оръжия се използват полупроводници, произведени именно в Тайван.