БНТ започва новините си с Пеевски. Всеки път.

Няма премиер, няма президент, председател на Народното събрание, дори Бойко е назад – почти не може да вземе думата пред дръжките с микрофони.

Какво говори този го знаете: мистър Кеш и тъй нататък, както в последно време тази фраза е много модна сред политици и политолози – всичко е „и тъй нататък“. Мързи ги дори да цитират опорките.

Не гледам Пеевски, а колежките-мисирки около него. Те са ми интересни. Особено една русолява дъртофелница-репортерка, която винаги одобрително кима на простотиите на Тоя. Другите са в гръб, но съм сигурна, че и те му се радват. Същите, които преди няколко години истерично крещяха в репортажите си срещу „Кой“, когато умните и красивите протестираха.

Какво се промени, че „Кой“ стана любимец на медиите – на старите и млади мисирки и на техните шефове? Не зная и не искам да зная, но ме плаши как един Доганов Франкенцайн, който Посолството гушна и в момента командори бедната ни държавица – с активната подкрепа на трите основни телевизии, воглаве с БНТ.

Какъв позор доживях в моя занаят. Все пак ние имахме някаква мярка, не че бяхме света вода ненапита… Пълен разпад! Моралът в журналистиката е мръсна дума за ползване от уморени пенсионерки като мен. И други колеги, все още живи…