„Любовта ми към София ме накара да си променя приоритетите и фокуса в живота“, заявява кандидатът за Столичния общински съвет Андрей Зографски от „Спаси София“. Той е и един от съоснователите на партията, създадена през 2015 г. като НПО. Сочен е и за много близък (имам предвид идейно, другите слухове, които отдавна се носят, няма да коментирамe) до лидера на СС Борис Бонев.

Дотук – нищо необичайно, напротив – съвсем обикновен профил на кандидат-политик. По-различно обаче стоят нещата с майката на въпросния кандидат. Въпросната дама – Солза Гърчева, също е политик, включително бивш депутат, но в РСМ. След изборите от 2016 година сформира собствена политическа партия „Глас за Македония“, а и е един от най-гласовитите критици на политиките на бившия премиер Зоран Заев. Черешката на тортата е, че дамата е и заклета българомразка. Или е такава поне на думи, защото веднага се питаме как е възможно синът? да се е кандидатирал за общински съветник в така омразната? България.

Достатъчно е само да отворите профила? във Фейсбук, за да видите колко жлъч е бълвала и продължава да храчи по наш адрес през годините – искали сме да ги асимилираме, отричаме, че съществуват, оспорваме езика им, притискаме ги, изнудваме ги, изопачаваме историята, пренаписваме я, няма българско малцинство в Албания (не знам това пък какво я вълнува), и прочее, и прочее. Ако все още имате съмнения, отваряте някоя търсачка, пишете името? и излизат хиляди нейни снимки от протести, които лично тя е организирала или е била сред инициаторите им, насочени и срещу Френското предложение, и срещу „българизацията“, и срещу политиката на Заев, която според нея е антимакедонска и наведена на България. Тя нееднократно е заявявала, че българите са фашистки окупатори, че са татари, че не трябва да им се признават никакви права в РСМ, че чисто и просто българи в Македония няма и никога не е имало.

Всъщност най-точното определение за Солза Гърчева е про-юго-комунистическа македонистка. Тоест – нещо изкуствено създадено и най-вероятно финансирано от антибългарски партии и лица. Нещо като нищо!

Връщаме се отново на нейния син Андрей Зографски, който е роден в Скопие и е получил българско гражданство през 2019 г. Получава го, защото баща му, бившият мъж на г-жа хибридната, е българин. Какъв е проблемът, веднага ще попита някой, за който децата не носят вина нито за вижданията на родителите си, нито за техните постъпки и действия. Не носят, така е, съгласяваме се, въпросът е дали нямат същите виждания. Получава се нещо подобно на казуса с Васил Терзиев, който казус извади на преден план противоречието, че внук и син не просто на комунисти, а на такива от върхушката в онези години, наследник на ДС сътрудници, ни убеждава, че хем е такъв, какъвто е, заради възпитанието, което същите тези родственици са му дали, хем е антикомунист и демократ. Само че в случая със Зографски даже нямаме негово изказване, в което да се дистанцира от яростните антибългарски виждания на майка си.

Възниква и въпросът, макар баща му да е българин, толкова ли лесно получават българско гражданство наследници на българомразци – каквато пък е майка му? Възниква и въпросът с двойно гражданство ли е кандидат-политикът? Възниква и въпросът къде е границата между законно и морално? И още редица подобни питания, на които Зографски не е дал отговор. Е, ще каже някой, ми не е питан. Хубаво, не е, но ако синът на Гърчева желае да влезе в управлението на столицата на така омразната на майка му фашистко-татарска България, не е ли редно, не е ли нормално, не е ли морално той сам да излезе и без да чака покана, да заяви ясно позициите си. Възниква и въпросът, ако Гърчева наистина мисли всичко това, как е позволила с лека ръка тея гадни окупатори да асимилират синчето?? Или пък нейните позиции не са идейни, а просто отлично финансово подплатени или направо платени.

Защото „Любовта ми към София“, както Зографски заявява, не означава и любов към България, по-скоро звучи някак клиширано, както редица туристи обичат да говорят за градове, които не са им родни, но с нещо са ги впечатлили – архитектура, исторически забалежителности, или имат сантимент заради някоя любов. Всъщност ние дори не знаем дали Андрей е впечатлен с нещо от София или просто е поблазнен от възможността да стане политик, макар и в така ненавижданата от майка му България.

Не е нищо невиждано, за съжаление, просто ще се нареди до хилядите, получили българско гражданство и паралелно с това придобили и възможността да ползват всички привилегии, произтичащи от това, включително и свободно пътуване в Европа, които обаче продължават да леят омраза срещу страната ни, докато самодоволно размахват българските паспорти. Лицемерие, двуличие, липса на достойнство и морален упадък… Проблемът е, че Зографски иска даже да управлява столицата на фашистко-татарската България, да разпределя едни огромни суми, милиони софиянци да зависят от решенията му. Е, хайде няма нужда! И без това си имаме достатъчно политици, родно производство, които макар и да не са наследници на българомразци, с действията си също ни карат да се питаме обичат или по-скоро не родината си, за да делегираме правомощията на привнесени такива, които са възпитавани в откровени лъжи и ненавист към страната ни.

Разбира се, винаги съществува и възможността Андрей Зографски да е приятно изключение и макар майка му да се гордее, че е македонка и да презира „фашистка България“, той да се окаже на коренно противоположната позиция. Но за целта трябва по своя инициатива да излезе и да отговори на няколко въпроса: какъв се чувства – българин или македонец; ако се чувства българин, какво мисли за позициите на майка си; ако се чувства македонец, защо иска да е част от управлението на столицата на чужда държава; ако се чувства македонец, споделя ли и омразата на майка си към България; ако се чувства македонец, какво мисли за българите – фашистки окупатори ли са? И какъвто и да се чувства – в РСМ, според него, има ли българи? А, и последно – с двойно гражданство ли е все още – и ако да, поради каква причина, след като се е кандидатирал за български столичен общински съветник?

И без значение дали е необходимо или не да намесваме родата на някой кандидат-политик, в случая с Гърчева е неминуемо, защото антибългарската политика, която властва в РСМ, подклаждана именно от добре платени от чужди посолства политици като въпросната, по никакъв начин не кореспондира с мераците на нейния наследник, който ще оперира както с родни, така и с европейски пари (срещу която Европа Гърчева също нееднократно се е изказвала и продължава да го прави), и се очаква, че ще прави всичко по силите си за добруването и просперитета на столицата на същата тази България.

Може пък да се окаже, че двамата не поддържат отношения именно заради нейните виждания и бълвочи. Тогава няма да има проблем Зографски да признае това, нали? Проблем ще има, ако се окаже, че той няма против нейните възгледи, а явно и тя няма против синът? да е асимилатор и фашист с български пасош. Да, тогава поне ще е ясно, че ключовата дума е пари, пари, пари…

Виктория Георгиева