01.05.2019 | 13:17
Зума за Чико: Загубих брат!
Преживявахме радости, тъги, възходи, провали. Не знам как да опиша това, думите са бедни, сподели тъжният Христо Бонев

Много натъжен от смъртта на Динко Дерменджиев бе легендата на Локомотив (Пловдив) и българския футбол Христо Бонев. Двамата творяха изкуство на терена като съотборници в националния ни тим, а съперничеството им като лидери на „черно-белите“ и Ботев пълнеше Градския стадион и раждаше митове. Зума помоли и феновете на двата градски съперника в знак на уважение към Дерменджиев да не правят безредици и сбивания около финала за Купата на България.

„Не мога да повярвам, че Чико не е сред нас. Загубих брат. Брат от големия футбол“, бяха първите думи на Зума пред колегите от „Марица“.

„Четири години с Динко деляхме една стая в националния отбор. Преживявахме радости, тъги, възходи, провали. Не знам как да опиша това, думите са бедни. Макар и противници на терена с Локо и Ботев, ние имахме голямо уважение един към друг. От Чико съм чувал и чел най-хубавите думи за себе си като футболист. Той беше толкова голям, огромен бих казал, че зависттта му беше чужда и с удоволствие говореше да таланта у другите.

За футболните качества на Чико, е излишно да говоря. Той беше уникален интелект на терена. Разбирахме се дори без поглед в националния отбор. Винаги имаше по няколко нестандартни решения за ситуации, които правеха противниковите защитници да полудяват. Динко беше артист на терена и победител. Освен за победата, той играеше и за красотата във футбола. Затова и го обичаха не само феновете на Ботев, а и в цяла България. Контраатаката на Ботев с Тумби и Добри Ненов беше уникална и никой не може да я повтори след тях.

Не мога да отрека, че на терена е имало и тежки моменти в съперничеството ни. По наше време обаче нямаше война и омраза между играчите и публиката. Затова и имаше футбол. Дори след разменени реплики обаче, ние с Чико намирахме път един към друг и никога не сме били с друг в стая, когато са ни викали в националния отбор. Дори разговор за футбол с него беше огромно удоволствие.

След края на активната ни състезателна кариера приятелството ни продължи почти до онзи момент, когато той влезе в болница. Чико го уважаваха всички. Не е случайно, че той е бил с бивши играчи на Локомотив, когато е получил удар. Точно те първи са му се притекли на помощ. Аз отидох при Динко още на другия ден, когато бе приет в болницата. Лекарите не пускаха, но на мен ми разрешиха. Беше в добро настроение, пошегувахме се, поприказвахме и бях убеден, че ще спечели и тази битка. Уви, Бог е решил да го прибере при себе си.

Няма да забравя как преди двадесетина години ми се обадиха разтревожени, чак разгневени наши фенове. Тогава живеех и работех в Кипър. Те потърсиха съдействие да направя нещо, тъй като „жълто-черната“ легенда Чико станал треньор на Локо. Те приемаха това като светотатство и очакваха, че аз ще се ядосам и ще направя нещо, за да не допусна това. Локо тогава беше в много трудна ситуация и почти изпаднал. Казах им: Не пипайте Чико! В този момент само той може да спаси Локомотив. И Чико го направи, с което спечели любовта и на нашите фенове. Той винаги е бил добре дошъл на „Лаута“.

И сега, когато предстои финал между Локомотив и Ботев, искам да призова в памет на Чико да няма безредици, побоища и грозни сцени. За да победи футбола. Този футбол, който Чико обичаше, за който беше роден и за който живя.

Изказвам съболезнования на цялото му семейство! Мария, Цветозар и Динко! Бъдете благодарни на Бог, че бяхте най-близките хора на такъв велик човек като Динко Дерменджиев! Той беше епоха не само за футбола, а и за живота на Пловдив!“.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране