Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Националната работна среща на ГЕРБ на 7-и ноември и Национален пленум на БСП в неделя – на 17-ти са отчелите резултатите от местните избори политически събития. Голяма част от партиите отчетоха резултатите от вота в нощта след втория тур или дни след него. Какво разбрахме, че партиите са разбрали? Поканих за анализ политолога проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, направиха ли си след местните избори партиите адекватни анализи?
Александър Маринов: Трябва да признаем, че не можем да бъдем категорични, ще кажа защо. Значи, ако сме реалисти, а трябва да бъдем такива, ясно е, че българската политическа традиция през последните години не предполага самокритичност. Тоест явно е, че пред обществото, дори ако щете в едни по-открити форуми, няма да чуем най-самокритичния поглед към това, което се е случило. Но все пак, ако изхождаме от това, до което имаме достъп, не знаем дали някъде вътре няма такива тайни самокритични доклади. Не знаем. Но ако изхождаме от това, което сме видели, изводите не са много утешителни, макар и в различна степен. Разбира се, от едната страна имаме ГЕРБ, които не показаха капчица, говоря за институциите, за ръководните органи, не говоря за отделни дейци или бивши дейци на ГЕРБ. Но официалните ръководни органи на ГЕРБ в лицето на председателя, в лицето на тази национална среща, на която всъщност главно той говори и т.н., не направиха никакъв самокритичен анализ. Напротив – имаше заявления, които са шокиращи, че са били по-силни от всякога. Така че там има очевидно нежелание, а вероятно и неспособност за стрес анализ, за критичен анализ. След това имаме БСП, където се сблъскаха по същество две различни оценки. Големият проблем е не в това, че има две оценки, напротив – даже е добре. Между другото има верни неща и в оценката на ръководството, и в оценката на така наречената вътрешнопартийна опозиция. Но проблемът е, че тези оценки не са направени, за да се посочат и по-нататък преодолеят допусканите слабости, а са направени за нуждите на вътрешнопартийната политическа битка. Което, разбира се, ги обагря в пристрастност. Оценката на ръководството е приповдигната с октава нагоре, докато оценката на опозицията в някои отношения е неоправдано подсилена в негативните краски. Сега, разбира се, можем да сравняваме двете оценки. Вероятно, по мое мнение, по общия си дух оценката на опозицията е малко по-вярна. Но все пак, там има много крайности, които с основание карат мнозина неангажирани пряко в тази битка да не възприемат и тази опозиционна вътрешнопартийна оценка. Аз не виждам обаче най-важното. Не виждам в тези анализи, спорове и т.н., някакви ясни начертания, възприети от ръководствата на партиите, как да се преодолеят слабостите. Ето давам ви пример – председателят на БСП госпожа Нинова заговори за следваща важна задача – вътрешните избори, отчети и избори в партията, все едно че БСП в близкото десетилетие няма да се явява на избори повече. Какво произтича от тези резултати? Какво би трябвало да направи ръководството на партията, какви изводи си е направило за определени слабости, които са допускани. И тук аз смятам, че има погрешна тенденция. Тя се наблюдава при почти всички партии: вината или слабостите да се прехвърлят единствено на местните ръководства и на местните кампании. Това не е правилно и не е вярно. Защото вярно е, че местните избори предполагат множество местни кампании, отчитайки местните фактори, но освен всичко останало партиите имат своя обща национална политика, послания, ценности и т. н., или поне би трябвало да имат. Така че не може да се каже, че националното ръководство е пас или просто обикаля като някаква туристическа атракция страната. Така че, за съжаление, аз не съм окуражен от това, което чухме. Всеки показва това, което му изнася. Някои показват това, което въобще не съществува, а не просто някаква подсилена версия. И като цяло отговорът на вашия въпрос е отрицателен и песимистичен.
Водещ: Каква е съпоставката между Националната работна среща на ГЕРБ и Националния пленум на БСП?
Александър Маринов: Това са несравними величини. Просто БСП с всичките си проблеми и слабости остава демократична партия. В нея има различни гледни точки, те са мотивирани от интереси, разбира се, много често, това също е нормално. Докато в ГЕРБ звучи само един глас, в ГЕРБ няма дискусия. В ГЕРБ няма никакви индикации за някакво сериозно разискване на проблеми. Защото при ГЕРБ за разлика от БСП голяма част от причините за това пропадане, защото аз така бих нарекъл резултатът на ГЕРБ, са в ръководството на партията, в неговата политика, в модела, който се налага отгоре надолу и води до отблъскването на все повече и повече хора. Това прословуто намразване на ГЕРБ, което не е случайно, то не е плод на някакви откъснати от действителността страсти. Така че не може да става и сравнение. Просто това са два свята. Аз не знам, аз през живота си не съм виждал такъв форум както тези на ГЕРБ. Виждал съм, участвал съм, присъствал съм на форуми на бившата Българска комунистическа партия, но такова нещо не е имало тогава. Може би в по-ранните години, когато съм бил малък, не съм се занимавал с обществена дейност, може би тогава е било така. По филмите така го показват. Но да ви кажа от това нищо добро не може да произтече за ГЕРБ. Тъй като демокрацията не е някакво цвете да си го боднеш на шапката, то е начин на мислене, начин на функциониране на една политическа организация. Ако една политическа организация не е демократична вътре в себе си, как тя ще предлага различни позитивни възможности на обществото, в което действа? Това е невъзможно.
Водещ: Дали монофоничния аналогов синтезатор на ГЕРБ всъщност пък не демонстрира супер единство в партията, супер дисциплина, супер организираност, супер субординация, супер йерархия? Всичко е със супер, защото с друга квалификация няма как да се обясни.
Александър Маринов: Какъв прекрасен комплимент направихте на Бойко Борисов. Аз съм сигурен, че никой до днес не го е наричал монофоничен аналогов синтезатор. Просто смятам, че ако е наистина вече пораснал в политиката, непременно ще ви почерпи едни хубави бонбони, най-малкото. Сега, сериозно. Ами всъщност тези неадекватни изрази на Борисов, че сме по-силни от всякога, са показателни за кризата, в която изпада всяка авторитарна организация. Всяка авторитарна организация върви много добре, докато този, който е на върха, взема решения, взема добрите, правилните решения. Когато решенията вече не са добри, не са правилни, когато почнат загубите, когато почне плъзгането надолу, тогава вече неименуемо рано или късно погледите се обръщат към този, който е най-горе и тогава се пропуква и дисциплината. Между другото ГЕРБ отдавна не е тази желязна, дисциплинирана формация, каквато беше в началото. И много от резултатите на различни места се дължат именно в това. Освен това специално в случая с Борисов има друга особеност, че той никога не поема за нищо отговорност. Аз не съм чул някога Борисов да каже „Аз сбърках“. Или „Аз не направих това“ или „Изпълнителната комисия на ГЕРБ сбърка тук и тук“. Аз не съм чул такова нещо. Винаги виновен е някой друг – комунистите, БСП, онези гадове дето ни клатят правителството, четирите годишни времена, международното положение, какво ли не, само не и той лично и неговото обкръжение. Поради това вече много хора надолу по веригата се замислят, защото разбират, че са на една крачка да бъдат жертвани. Всеки от тях може да бъде жертван, когато се налага да се оправдае или да се намери виновник за поредния провал или загуба. Така че по този начин в 21-ви век поне не може да се гарантира нито ефективност, нито дисциплинираност, нито трайно влияние. Защото освен всичко останало има още една много важна негативна последица: този модел на централно ръководство на партията се пренася по места. По места са се наплодили стотици такива мини Бойко Борисов-чета, които нямат всички негови качества или нямат неговото влияние, но те безчинстват по места. И това е бомба с цъкащ механизъм, защото заради това хората мразят ГЕРБ. Да, те сега спечелиха. Те спечелиха сега на много места в малки общини, в малки населени места, защото там все още работи тази желязна преса, този бих казал терористичен натиск върху зависимите части от населението. Но това няма да работи дълго време. И тогава махалото ще се обърне в обратната посока, тогава бумеранга ще се върне и тогава ще видят какво значи омраза, на места. Не тук на жълтите павета в политическите заявления. На места, където всички се познават и където сега хората са мачкани, но когато работите се пропукат, тогава ще има откат, няма как да няма откат. За съжаление. Аз не съм привърженик на такива методи на отмъщение, но хората са така устроени.
Водещ: Проф. Маринов, тези две тенденции, тези два типа поведение в ГЕРБ и в БСП каква картина предопределят за следващите политически месеци?
Александър Маринов: Доколкото зависи от тях и от другите познати играчи, картината е угнетяваща. Ще обясня защо. Казвам другите познати играчи, защото всички други постъпиха по познатия начин. Патриотите в различните си отломки постъпиха по същия начин, когато анализираха представянето си, ДПС постъпи по същия начин и т.н. Тоест политическата класа в нейния вариант А група или висша лига, ако можем с дебели кавички да го кажем, си е познатата. Тя нищо старо не е забравила, нищо ново не е научила. Обаче има променяща се ситуация. Тази променяща се ситуация не е в това, че някъде едва ли не се готвят хората да щурмуват властта, а просто защото проблемите се задълбочават. Управлението не решава проблемите, а напротив – задълбочава ги, прехвърля ги, отлага ги и това нещо не може да продължава до безкрайност. В близките месеци това нещо ще изгърми. Аз вече припомням с известна доза самохвалство, ако ми го простите, неща, които аз говоря от доста време, вероятно и не само аз, и ние обсъждаме с вас такава гледна точка. Преди няколко дни бяха официално оповестени в доклад прогнози на една от най-авторитетните анализаторски групи – тази на „Економист“. Те също предвиждат предсрочни избори, защото разбират много добре и техните данни го показват, че това дълго не може да продължи, това лошо управление. Големият въпрос е, дали политиците са готови за промяна. Не за подмяна, не за смяна, а за промяна. Аз не виждам да са готови за промяна. Защото първо това означава да разбират, че така не бива повече. А аз не виждам политическа сила, която да е готова, да може и да иска да направи наистина сериозна качествена промяна. Никой. Нито в опозиция, нито в управляващи. В управляващите е ясно – какво да промени ГЕРБ, какво да промени Бойко Борисов? Той самият го казва още преди изборите – никаква промяна няма да има. Ние ще си победим, в случая в София, и пак ще си продължаваме по същия начин. Но и в БСП, за съжаление, аз не виждам там готовност, концептуална, политическа, ако щете и персонална за сериозна промяна. Те няма да правят точно това, което правят ГЕРБ, но няма да правят нещо качествено по-различно.
Водещ: Там не свикват ли дружинките под бойните знамена?
Александър Маринов: Не знам. Моето мнение е, че БСП съвсем не е в тази кондиция да свиква дружинки, не знам дали въобще има бойни знамена. БСП не е в добра кондиция, независимо че подобри резултатите си на тези избори. БСП черпи известен ресурс от отвращението към ГЕРБ. Но то е минимален, в сравнение с това, което би могла една силна, мощна, енергична опозиционна партия да постигне. БСП няма енергия. Предполагам, че го усещате. Има движение, има говорене, но енергията, усещането за мощ го няма.
Водещ: Проблемът е, от къде ще дойде енергията, ако не идва от основните политически или поне познатите политически партии, които, както се усеща, бетонират статуквото?
Александър Маринов: Вижте, това е въпрос на дълбоки процеси в обществото. Даже бих си позволил тази метафора – това е въпрос на инстинкт за самосъхранение на имунни сили. Обществото, ако е наясно със сериозността, с драматизма на проблемите, пред които е изправено тук и сега и особено в обозримо бъдеще, то ще извади нещо по един или друг начин. Така се е случвало винаги в страни, в общества, които са били в криза. Има две възможности. Или нещо ново ще излезе и ще започне да води промяната, не казвам че ще я извърши самостоятелно, но ще я поведе, ще я открие, ще я отприщи. Или ще продължаваме да затъваме с все по-тежки последици. Защото всяка пропусната година да се промени начинът на управление на държавата ни приближава до точката на необратимост в много аспекти. Независимо колко се хвалим, колко сме добре, колко сме стабилни, колко ни харесват нашите партньори. Ние би трябвало сами да си знаем, какво се случва в българското общество, във всички тези направления, които са остро кризисни. И които сега се третират с помощта на козметика: пудра, кремче, фондьотен и това е.