Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012-та до 2017-та година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Започна регистрацията за предстоящите на 4-ти април парламентарни избори. Съдейки по предварителните заявки, очаква се голямо партийно многообразие. Но как българските граждани да се ориентират в него, какви да бъдат критериите за всеки, който емоционално или прагматично не е свързан с конкретна политическа сила? Поканих за анализ Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012 до 2017 г. Последни социологически данни показват, че избирателите са объркани, а твърдо решилите да отидат до урните са едва около 2 милиона. Дали тази електорална нерешителност не се дължи повече на качеството на политическия процес и на по-често противоречивите партийни послания, отколкото на страха от пандемията и от заразяването?
Росен Плевнелиев: Убеден съм, че това е така. Когато заложите на негативната кампания, на отрицанието, когато с негативна енергия подхождате, и то в продължение на години, няма как да се постигне градивност, добри резултати, а още повече устойчиво добри резултати. Тук се обръщам към една голяма част от политическите лидери, политически партии, които заложиха на негативното, на критикарстването, на денонощното охулване на управляващите, на собствената си държава. И ето, виждате резултатите днес. Казваме, че обикновено в България гласуват 3,5 милиона души, но днес едва 2 милиона са решили, а останалите 1,5 милиона, които традиционно и обикновено гласуват, още не са решили. Отдавам го в много по-голяма степен – така, както и вие попитахте, на това, че се сипят негативни послания, тежко противопоставяне, отрицателна енергия, не градивна енергия, и по-малко на това, че все пак вилнее пандемия, невиждана досега, за нашата държава, която зарази и отне и живота на много българи, за съжаление.
Водещ: При това положение, г-н президент, как българските граждани да се ориентират в партийното многообразие?
Росен Плевнелиев: „Не по думите, а по делата“, е казал Апостола на свободата, нашата икона, този човек, който е нашата светлина, този, който зададе посоката на развитие на България. И абсолютно не е вярно, че нямаме посока, че нямаме идеал, че нямаме цел, а именно тя е ясно зададена от Апостола на свободата – да бъдем равни на другите европейски народи, да изградим своята чиста и свята република. Това означава демокрация от европейски тип, пазарна, а не олигархична икономика, социално справедлива система, работещи институции. Всичкото това не са някакви фикции. Това е национален идеал, който не е и трябва да бъде постигнат. И от тази гледна точка, уважаемите слушатели, нашите съграждани могат да се ориентират само по това, както и Левски ни казва, кой какво е свършил – „Дела трябват, не думи“. Изсипаха се какви ли не обещания, какви ли не думи през годините. Важно е, кой какво е свършил и кой какво ще свърши. И тук може да разделите всички, които участват сега в кампанията на предстоящите парламентарни избори, само в две групи. Това е моето послание към уважаемия слушател и съм готов да споря много, че е така. Кои са тези две групи? Едната е групата на демократите, другата е групата на популистите. Популистите много критикуват и много говорят, много се заиграват със страховете и надеждите на хората, много обещават и пак ще го правят на тези избори, но като погледнете по принципа „Дела трябват, а не думи“ какво са вършили през годините, ще може да разберете и какво ще свършат. Същевременно другата група е на демократите – хора, които устойчиво вярват в силата на институциите, във върховенството на закона и правилата в държавата и с които ще се опитват да продължават да надграждат демократична и европейска държава, демократична и европейска България, ако, разбира се, избирателят ги подкрепи.
Водещ: Г-н президент, а защо оставаме със странното впечатление, че партиите в България, политическите сили, независимо дали са във властта, в парламента или извън него, не обичат да дават отчет за свършеното до този момент? Все някак предпочитат бъдещето време. Този зрял социализъм май не си отива от съзнанието ни?
Росен Плевнелиев: Ами вижте отчета на държавния глава за тези четири години, в които той е на най-висшата институция в държавата, прочетете го в детайл. Отговорът е нищо, нищо, той няма какво да отчете. Единственото, което е правил през тези четири години, е противопоставяне, битки, критикарстване и практически негативна енергия, деструктивна енергия, която струи не откъде да е, а от президентската институция в България. Като минем през куп други политически партии, които едно са говорили, съвсем друго са свършили – да, права сте. Много е важно в оставащите два месеца до изборите, които предстоят, обикновеният българин да може да се ориентира, като най-важното е наистина да погледне през призмата, през лупата на делата, а не на думите. Какво свършиха тези хора? Ако президентът на България в последните четири години не е свършил нищо друго, освен да критикува и да плюе управляващите и собствената си държава, вие можете ли да му повярвате, че в следващите години ще бъде по-различен? Можем да минем през почти всички политически партии, от ДПС до БСП, можем да говорим и за ГЕРБ, за „Демократична България“ – очевидно всяка една от тях сама по себе си трябва да бъде анализирана. Но отново ще обобщя групата на популистите: в нея слагам президента-популист Румен Радев, слагам Мая Манолова, слагам Слави Трифонов. Това не са нови лица, те отдавна са в политиката. Единственият извод, който аз разбрах като държавен глава, в политиката е, че абсолютно не е важно какъв ти е рейтингът, колко битки си спечелил, не е важно какво си постигнал за себе си. Важно е какво си направил за другите. Кажете ми, президентът Радев или Слави Трифонов, или Мая Манолова какво са свършили дотук за българските институции, за българския народ, за което да им повярваме, че ще бъдат още по-добри, като им дадем властта? Единственото, което видяхме от популярния телевизионен водещ Слави Трифонов, беше един изцяло противоконституционен референдум, който аз като държавен глава направих всичко възможно да спра, защото той щеше да постави под въпрос демократичните устои на държавата. Разбира се, финиширахме до там, че моята снимка се гореше в телевизионното студио на този телевизионен водещ. Но тук горе ние не сме чули в последната година, каква заявка точно той прави, за какво. Чуваме неговите сценаристи. Нима народът ще гласува за сценаристи или ще гласува за личности и ще гласува за хора, които могат да излязат с лицето си, с широко отворени очи пред народа и да кажат: дотук свърших това, това, това, това и това, и това, оттук нататък обещавам да свърша това, това, това и това, и това. Ако в следващите четири години не го свърша, можете на следващите избори да ме съсипете или да не гласувате за мен. Но не бива, не бива, не бива – подчертавам, благодаря за въпроса, който зададохте, и за дебата, който имаме – не бива единствено и само да се хващаме за голите обещания на популистите, не бива единствено и само да имаме надеждите, че сега ще дойде някой, който ни обяснява от ден за утре, че е алтернатива, а всъщност да се окаже, че той не е никаква алтернатива и отново от същото, и така вече 30 години.
Водещ: Така е, г-н президент, ако се водим по сценарии и сценаристи, влизаме във филм, който нито има начало, нито има край, защото никой не си спомня неговото начало и едва ли някой от нас ще види неговия край, ако така продължава. Не смятате ли?
Росен Плевнелиев: Наистина е така. И можем да посочваме хората един по един. Спомнете си например правителството на СДС с най-големите очаквания… Аз бях човекът, който денонощно, дойде специално от Германия през 1997 г. да гласува. Огромната надежда – България най-после ще се отърве от мутрите и ще се отърве от олигарсите, фалиралите банки, заплатите по 10 долара и пенсии по 2 долара, и хиперинфлация и ще тръгне напред и нагоре. И гласувахме всички тогава. Например в предизборната програма на СДС, която аз си направих труда да прочета много внимателно, от 1997 г. казват така: ние ще съберем от приватизация 36 милиарда евро. А колко събраха – 3 милиарда. И днес излиза ген. Атанасов, който е практически човекът, който взима тежките решения в „Демократична България“, и ни обещава, че ще пребори мутрите и мафията. А по времето, в което той е бил шеф на ДАНС – тогава Национална служба „Сигурност“ – дясната ръка на министър-председателя Костов, се е случвало точно обратното: цялата икономика на държавата е подарена на мутрите и олигарсите. Как да повярваме? Как да се ориентират хората? Именно затова, както и да гласуват, първото моето послание към българите е: излезте, гласувайте. Ако не гласуваме, практически ние така или иначе подаряваме държавата на сценаристите. А основният сценарист трябва да бъде народът. Второ – като излезете и гласувате, гласувайте по съвест за тези, които наистина ще свършат работа. И не по думите, а по делата можем да съдим, кой какво е свършил и не тези нови лидери, които днес се появяват на хоризонта – изобщо не са нови. Какъв „нов“ политик е Мая Манолова или ген. Атанасов, или Румен Радев, който от 18-годишен е в казармата, после – генерал, той е част от системата вече 40 и кусур години. Такъв „нов“ лидер е, разбира се, Корнелия Нинова и т.н. И разбира се, и Бойко Борисов е в тая категория. Затова трябва, знаейки, че тези, които днес по най-популистки начин се прожектират и се обявяват като алтернатива на системата, а всъщност не са никаква алтернатива – те не са нови лица, виждали сме ги през годините, знаем какво са направили и какво не са направили, – единствено да дадем гласа си за тези, които за мен най-важното е да продължат модернизацията на България и интеграцията на България с Европейския съюз, този велик съюз за мир и това, което и Апостола ни е завещал: социално отговорна държава, работещи институции към хората, „чиста и свята република“. По-добър от този модел не сме видели по света. Руският модел не е по-добър, американският – също. Така че да вървим напред към Европа. Кого ще подкрепим на следващите избори, така че да бъдем сигурни, че ще продължи да ни интегрира с богата и демократична Европа – това е големият въпрос.
Водещ: А вие какъв парламент очаквате, г-н президент?
Росен Плевнелиев: Така изглежда, от толкова много проучвания, които излизат в последните седмици, на най-различни агенции вляво, вдясно и в център, че очевидно вървим към един по-пъстър, по-раздробен парламент. Не съм толкова съгласен с тези оценки. Виждате, че има четири политически партии, които със сигурност влизат – познатите ГЕРБ, БСП, ДПС и очевидно голямата, силната позиция на движението на Слави Трифонов, неговата партия. Същевременно има още други три, които са буквално на ръба, на границата на тези 4%, а именно Мая Манолова с т.нар. „Отровно трио“ и, разбира се, „Демократична България“ и ВМРО, т.нар. патриоти, които, разбира се, могат в един момент да разширят своята позиция. Но това бих казал, което считам, че е важно и ще си позволя да направя една прогноза, която вие като уважавана медия след време, разбира се, може да проверите, дали съм се оказал прав или не. Но именно в труден момент за държавата – пандемия, несигурност, много популисти, които се заиграват с надеждите и страховете на хората, в последния момент все пак българинът аз мисля и се надявам, и съм сигурен, че ще покаже своята мъдрост и ще заложи като че ли малко повече на сигурното, на тези, които със сигурност не са перфектни, но движат държавата и я модернизират напред и я движат към Европа. И си мисля, че в последния момент ще видим една мобилизация в подкрепа на ПП ГЕРБ и техните коалиционни партньори, извън това, което се предрича към момента като резултат. Обяснявам си го с това, че хората практически наистина ще трябва да си отговорят на въпроса „Ама коя е алтернативата?“. Толкова много политици днес твърдят, че са алтернатива, но хората наистина ще трябва да намерят отговор на тоя въпрос. И ако ГЕРБ е едното, коя е алтернативата и тази алтернатива докъде и по какъв начин ще допринесе за надграждане на демокрацията, за стратегически инвестиции, за добре платени работни места, за модернизация на Северна и цяла България, за достойно отстояване на европейската солидарност, която да ни помогне да се модернизираме? И преди всичко за мен най-най-най-единственият, най-стратегически въпрос е – и за мен това ще бъде приоритет №1, когато формирам собствената си позиция за кого да гласувам – аз считам, че стратегически приоритет за следващия мандат е България да влезе в Еврозоната. Нищо друго не е толкова важно, колкото това. Само влизането на България в Еврозоната ще ни откъсне от тази периферия, в която се борим вече стотици години, в която сме лесна плячка на имперските амбиции на едни или други. Само влизането в Еврозоната ще интегрира българите с нашите родители, с нашите деца, които отдавна избраха Европа, работят, учат в Европа. Само влизането в Еврозоната прави България истински програмирана да тръгне по пътя на просперитета, да пребори корупцията и всички други проблеми. Ако не влезем в Еврозоната, оставаме плячка на чужди интереси, неинтегрирани в сърцето на европейския демократичен проект. Затова аз ще гласувам за тези, които ще ни обещаят, и съм сигурен, че ще изпълнят ангажимента да вкарат България в Еврозоната през 2024 г. Ето това ще бъде историческо постижение на България. Коя е алтернативата и дали тя ще успее да постигне този резултат – за мен това е една голяма въпросителна, но по-скоро да кажа, че не виждам кой друг.
Водещ: Нали разбирате, че чужди геостратегически интереси, които стоят и против влизането на България в Еврозоната, ще подклаждат вътрешното междупартийно напрежение и още отсега се чуват, и то немалко гласове, че ако ГЕРБ спечели изборите, още повече ако ги спечели убедително, то значи изборите са фалшифицирани. И виждате колко зайци се удрят с един куршум – хем България не влиза в Еврозоната, хем влиза в спирала на политически кризи. Това ли е, което би могло да ни очаква?
Росен Плевнелиев: Това е сценарият на президента, Радев, аз съм абсолютно убеден в това, и популистите, които са го припознали като техен лидер. А дали е Мая Манолова, дали е Слави Трифонов – всички те са популисти. Защо са популисти – защото правят същото, което прави президентът Тръмп, което правят куп други политически лидери по целия свят: те сочат управляващите и казват „Те са мутри, те са мафия, те са много корумпирани. Ние сме алтернатива, трябва да ги ометем и така ще изчистим нещата“. Нагледали сме се на подобни алтернативи и знаем много добре, колко трагични са били резултатите. Но да, популистите нямат друга игра, освен противопоставянето, освен битките. И не някой друг, а Наполеон го е казал по възможно най-мъдрия и разбран начин за всички нас. Наполеон, след като е бил млад, прогресивен генерал, създавал е институции – вие знаете, че той е създал във Френската република Конституционния съд като пазител на баланса, на правилата в държавата. Малко по-късно, ослепен от властта и от силата, от огромната си популярност, ако щете, от млад и прогресивен демократ и генерал става истински император, подпали цяла Европа и накрая Наполеон казва едно гениално изречение – той казва: „Ако нямаш кауза, имаш нужда от война“. Т.е. да го перифразирам – или имаш кауза, или ти трябва война. Каква е каузата на един модерен демократичен президент? Той трябва да разбира, че президентът е лицето на цялата нация, на всички. Конституцията го е задължила да олицетворява единството на нацията в нейните различия. Той е президент на управляващите, но и на опозицията, на протестиращите и на непротестиращите, на всички. Той е балансът и пази Конституцията, защото демокрацията се осигурява от баланс на институциите. Ние имаме обаче един президент, който изобщо не прави това. Той прави точно обратното: денонощни битки навсякъде, бой по всички – по парламента, по правителството, по международната репутация на България. В неговия мандат – нито едно работно място, нито една платена инвестиция. Че кой да дойде да инвестира, когато президентът на държавата денонощно говори как държавата е свръхкорумпирана и проядена от мафия и мутри? И разбирате, че това е играта на президента Радев и той няма да се промени, както и на популистите. Той ще залага до последно на конфронтацията. И още веднъж искам да кажа на нашите сънародници – който залага на отрицанието, който тръгва с негативната енергия и с разрушението, няма как да постигне добри резултати. Няма нито един популист, който е свършил добре.
Водещ: То народът ни го е казал – който нож вади, от нож умира.
Росен Плевнелиев: Да, ето това се получава. За съжаление, това е някакво изкуствено противопоставяне, защото разбирате, че нашият президент няма кауза. Ако той имаше кауза за върховенство на правото, защо поне той не спазва закона? Но той не го спазва. Държавният глава на България не спазва закона. Например Закона за Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който казва, че държавният глава трябва – и го задължава, веднъж на три месеца да прави събиране на най-висшия орган за взимане на решения в държавата, КСНС. Още повече по време на пандемия, в която хиляди българи изгубиха по трагичен начин живота си, стотици хиляди се заразиха. Държавният глава от една година не е свикал КСНС, дори и когато сме във време на пандемия. Защо? Задайте си въпрос, потърсете отговор. За мен е много елементарно – защото е популист, защото на него му изнася да критикува, но не му изнася да седне заедно с главния прокурор, с министър-председателя, с председателя на Народното събрание и да намерят решение. Не е това играта на популистите. Именно тук българите най-после трябва да се осъзнаят и да разберат, че популистите по целия свят – дали е Тръмп, дали е Радев, те правят едно и също, но и резултатите от тяхната дейност са едни и същи. Тръмп не направи по-силна Америка, не докара нови работни места, не направи Америка велика и Тръмп не надгради американската демокрация. Точно обратното. Какво да кажем за президента-генерал-русофил Румен Радев? Резултатите ще бъдат същите. Нека хората да разберат, че наистина отвъд надеждите трябва да имаме рационалност, трябва да имаме разум и да гласуваме с разум.