В живота е така – когато някой (примерно Слави Трифонов) не иска да бъде камикадзе, не иска да поеме отговорност и да прави правителство без твърда подкрепа, то друг (примерно Румен Радев), ще – не ще, трябва да играе тази игра. В резултат на конституционната и житейска логика вече си имаме служебен кабинет, който през следващите три месеца трябва да спре пропадането на страната и да проведе едни от най-сложните избори в новата ни история.

Най-важното за този кабинет е, че той е на Румен Радев. Аватарите на Бойко Борисов сигурно няма да спрат да повтарят, че Радев е мрачният водач на галактическата империя, че зад него седят всички партии мераклийки да забият нож в корпуса на ГЕРБ, но истината е по-проста –

зад служебното правителство не седи никой освен Радев

Ако имаше някакво единомислие в анти-ГЕРБ коалицията, то щеше да се прояви по време на 45-ия парламент. Общи действия нямаше, а при сглобяването на служебното правителство БСП даже забрани на свои хора да помагат на Радев, като се наложи да се дава специално разрешение за участието на Янаки Стоилов, който е 100 процента ляв, но около 200 процента не е “ниновче”. За Бойко Рашков да не говорим – той отдавна не търси нищо от тази партия.

Същото е положението и с десните в служебния кабинет – Радев покани десни хора като Стойчо Кацаров и Велислав Минеков. Десни, десни, ама нямат нищо общо с днешната десница, напротив – двамата са сред острите й критици. Т.е. Радев покани в служебното правителство опозицията на онези, които уж подкрепят Радев.

Безспорно, най-ярката фигура в това правителство ще бъде… президентът

При първия си служебен кабинет Радев назначи за премиер достатъчно известна личност като Огнян Герджиков, който е самостоятелна бойна единица. Стефан Янев е алтер-его на Радев, той не е добре познат, мнозина няма да научат името му до края на работата на служебното правителство. Затова властта и отговорността са изцяло при Радев.

След Янев Радев нареди един куп хора, които са близки до десницата му – Гълъб Донев, Бойко Рашков, Николай Денков, Христо Бозуков. Все хора, на които е разчитал и очевидно не са го предали.

Интересен ход на Радев е даването на три ключови министерства на юпита. Харвардските възпитаници Асен Василев и Кирил Петков поеха финансите и икономиката, а Атанас Пеканов е директно вицепремиер, който отговаря за еврофондовете. Важно е да се отбележи, че тези позиции са ключови, но не и в служебно правителство. С тези юпита Радев цели друго – да има по-добър поглед върху управлението на публичните пари и еврофондовете. Оттам – да научи в детайли какви са ги вършили хората на Бойко.

Това е така поради ясни причини. Служебното правителство е напълно нормално по правомощия правителство, но търпи две ограничения – първо, по време – в нормалния вариант то ще действа около три месеца, и второ, за разлика от избраното правителство, то не може да ползва подкрепата на законодателната власт. Има още един елемент – служебното правителство има предварително спусната приоритетна задача – да направи избори. Т.е. то не може да разчита на допълнителни финанси, одобрени от НС, нито на промени в законите, което силно ограничава полето за действие. Не може да сключи големи сделки, за които е необходимо разрешението и на депутатите. Т.е. нито пари ще има, нито бизнесът ще се развива кой знае колко в това ограничено време.

Ще работи с това, което има. А то не е много

На практика цялата отговорност за провеждането на изборите по новите недописани правила на ИК се стоварва върху Радев. При така съставеното правителство т.нар. анти-ГЕРБ партии няма да се поколебаят да атакуват Радев, ако изборите зациклят. За ГЕРБ да не говорим. Радев ще бъде под кръстосан огън през месеците до сформирането на 46-о НС. Залогът е още по-голям – ако служебното правителство не се справи, победата на Радев в предстоящите тази есен президентски избори няма да изглежда така сигурна, както сега.

А капаните пред изборите не са един и два. Кабинетът на Борисов отказа да внесе промени в бюджета и сега служебното правителство ще харчи за изборите 65 млн. от други пера, примерно от парите за президентските избори. Законът пък задължи ЦИК и изпълнителната власт да закарат изборни машини в секции в чужбина, като нито е ясно колко машини ще са нужни, нито къде трябва да бъдат закарани те. Машините трябва да бъдат купени през открит търг, да бъдат сертифицирани, да бъдат охранявани и транспортирани, да бъдат подсигурени и бюлетини като алтернатива – с две думи – убийствена логистика, която е в пъти по-сложна от тази през април.

Личи си, че Радев е мислил по тези въпроси – 

освен 15-те от ЦИК, с изборите ще се занимават дипломат от кариерата като Светлан Стоев (МВнР), известен юрист като Бойко Рашков (МВР) и Георги Тодоров, който е зам.-министър на транспорта в три правителства. Тук Радев не е робувал на партии, търсил е кой ще свърши работата.

Служебното правителство на Радев вече направи най-важното – Бойко Борисов и неговите хора си събраха багажа. Хората на Янев едва ли ще свършат чудеса, те трябва да сдадат властта след около три месеца. Но не бива да забравяме – 46-ото НС също може да не излъчи редовно правителство и Радев ще трябва да прави ново или да преназначи това служебно правителство. Така че никой не знае. Временното често става постоянно.

Засега важното е едно – Радев направи свое правителство, с което даде сериозна заявка да продължи да бъде отделен и независим политически център. Радев и Нинова отново се разминаха, Радев и улицата на Хаджигенов и Манолова отново не са в един тон. Десницата и Радев отново са на разстояние. Всичко това не говори просто за различия, говори за избистряне на президентската физиономия. А дали служебното правителство ще свърши работа – ще видим. Засега екипът, който събра президентът, прилича на отряд камикадзета, които хем трябва да разбиват стереотипи, хем трябва да се бранят от всички страни.

Петьо Цеков, „Сега“