– Господин Асланов, какви са шансовете на следващите избори да бъде излъчен парламент?
– Разбира се, има шанс, но има и вероятност за обратното – да се повтори случилото се след четвърти април, ако няма възможност за сформиране на приемливо мнозинство от новите партии.Въпросът е какъв ще бъде резултатът от изборите – ако той се промени съществено, така че трите партии, които се заявиха като диалогични помежду си, сформират мнозинство в следващия парламент и направят правителство, парламентът може да просъществува и по-дълго. Ако това не се случи, вероятно ще се повтори случилото се след четвърти април.
– Смятате ли, че ще получат повече гласове?
– На този етап нагласите са предварителни, тоест не съвсем достоверни и устойчиви. В близост до изборите може да се направят по-категорични измервания. В момента

има динамика, скрита под повърхността на публичното говорене

и която не може да бъде уловена към този момент.Възможно е да се получи това, но може да се получи и друго – да има масов наказателен вот срещу всички партии, участвали в „тридневния парламент“.Може и на 11 юли по-малко хора да се разходят до избирателните урни, за да участват в такъв кратък времеви отрязък в нещо, което им изглежда обречено.Ако не се получи резултат, който да стабилизира управлението на страната, има признаци, че партиите в 45-я парламент могат да инкасират наказателен вот, тъй като не успяха да постигнат компромис и да излъчат управление, което да стабилизира икономиката, пандемичната криза и другите неотложни проблеми.
– Появиха се опасения за хаос в изборния процес. Доколко са основателни?
– Опасенията са свързани най-вече с това дали държавата ще е подготвена да осигури вота на българите в чужбина в този обем, в който бе заложено. Може да се получи неприятно усещане. В същото време са налице и предварителните заявки за обжалване на легитимността на изборите. Което, ако се случи, ще бъде за първи път в най-новата ни история. Нещата могат да станат много неприятни, но може и резултатът да покаже одобрение на зададена посока.Тези избори освен всичко

ще бъдат и своеобразен референдум за работата на служебния кабинет

В момента работата на този кабинет най-вече се оценява от гледна точка на отношението към предходния кабинет на Бойко Борисов, а не по това, което е основната му задача – да организира изборния процес. Ако това се случи, ще прелее и в кандидат-президентската кампания.
– Вие как оценявате към момента дейността на служебния кабинет?
– Имаше повишени обществени очаквания да предприеме подобни действия, които да хвърлят светлина върху наследството от управлението на ГЕРБ. Но лично мен част от действията ме смущават. От една страна, действията са правилно насочени, но, от друга страна, те трябва да останат в рамките на Конституцията и на законите. Имам противоречиви впечатления, но като че ли засега кабинетът отговаря на основните обществени очаквания.Изборите на 11 юли ще бъдат тест за президента Радев. И като президент, и като кандидат-президент след няколко месеца. Очакваше се този служебен кабинет по някакъв начин да действа предизборно не само за тези избори, но и за президентските. Не знам доколко и как обществото ще приеме всичко това. Ако това се бе случило миналата година след летните протести, щях да бъда по-категоричен в прогнозата си. Но тази инерция се уби, а междувременно и отношението към участвалите в протестите започна да се променя на базата на техните проявления като системни партии, тъй като те участваха в 45-то Народно събрание.
– Как бихте коментирали поведението на ГЕРБ, откакто изпадна в изолация?
– Ами те са като наранено животно. Очевидно раздразнението е високо заради това, че са предизвикани по този начин. И още повече заради това, че ГЕРБ прилича на партия, която е замислена да бъде на власт, а убеждението на българските граждани расте, че тази партия трябва да се раздели с властта.       Очевидно е, че

ГЕРБ няма да бъде във властта в обозримо бъдеще

Това несъмнено създава рискове пред партия, замислена по друг начин и сега има страх от разпръскване. Няма как лидерите да не се тревожат и да не се дразнят от положението. Очевидно ГЕРБ е в изолация и в отбранителна позиция, тъй като никой не желае да общува с партията. Но в изолация са още БСП и ДПС. Така че, делението на партии на статуквото и на протеста (използвам възприетия от журналистите жаргон) не е измислено. Въпросът е как то ще намери израз във вота на 11 юли и как ще се материализира след това.
– Според Вас ще има ли наказателен вот за „Има такъв народ“ заради връщането на мандата?
– При тях е много особено, защото профилът на избирателите, които подкрепиха партията, не е такъв, че да бъде отнесен към профила на други политически формации. Това не са хора, които имат конкретни очаквания от реализацията на властта. Това са хора, които искаха да предизвикат системата да започне да се променя. В този смисъл, всъщност те имаха очаквания точно мандатът да бъде върнат и партията на Слави Трифонов го направи. Ако спрямо тях има наказателен вот, то няма да е за това, че върнаха мандата.

Избирателите одобриха действията на Слави Трифонов

в тази ситуация, защото щеше да е по-лошо, ако бяха приели някакъв компромис с неща, които по категоричен начин отричаха тези избори. Връщането на мандата всъщност предизвика в социалните мрежи доста негативни реакции от избирателите на други партии, които и без друго не биха гласували за партията на  Трифонов.
– Ще имаме ли по-пъстър парламент, патриотите отново „за бой се стягат“…
– Да, и възможно е да не са само те. Близо до потенциално парламентарно представителство са и партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов, и голямата изненада на предишните избори – партията на Васил Божков.

„Стандарт“