Докато всички се занимават с басните на шефа на БОП-а за шарени пирати, важната информация за деня идва от интервюто на Генка Шикерова за Свободна Европа с бившата ръководителка на Софийска районна прокуратура Невена Зартова.

Според Зартова по време на претърсванията в имоти на Петьо Петров – Еврото, проведени в хода на скоростно образуваното от СРП наказателно производство след публикуването на дружеската снимка на Еврото и Сарафов пред ресторанта „Осемте джуджета“, са открити флашки, харддискове, видео- и аудиокасети с неизвестно съдържание, както и чували със заготовки на прокурорски постановления. Освен това в имоти на Петров в Гърция също са били проведени претърсвания по европейска заповед за разследване, откъдето също били събрани неизвестни веществени доказателства.

Всички тези веществени доказателства с неизвестно съдържание са попаднали в Софийска градска прокуратура. Част от тях, изпратени там от Върховния касационен съд. Накратко: ВКС ги е получил от СРП с мотива, че могат да съдържат данни за евентуално извършено престъпление от и.ф. главния прокурор Сарафов, а именно ВКС администрира сигналите срещу главния прокурор и заместниците му. После обаче ВКС си ги върнал на СГП, защото оттам ги поискали и сакън съд да не вземе да се намеси в някое друго прокурорско разследване на монополиста по разследването и обвинението – вездесъщата прокуратура, която тя твърдяла, че провеждала.

Сега пък се твърди, че специалният прокурор по разследването на главния прокурор – бившата и бъдеща съдия Талева, изискала тази част от веществените доказателства от СГП и ѝ била предадена.

Историята с различните досъдебни производства, претърсвания и веществени доказателства е трудна за проследяване и разбиране, но едно е сигурно – прокуратурата е абсолютно незаобиколима в саморазследването си. Нормативно и фактически. Дори тогава, когато законодателят плахо се е решил с половин уста да извади разследването на двама-трима души от стриктната йерархия и да го даде на някого, който пак да е прокурор, но поне само за малко (в случая Талева), в действителност традиционният прокурор е прередил специалния за достъп до доказателствата и от неговото благоволение зависи какво ще достигне до последния.

Получило се е, че прокурор от СГП обработва доказателства, касаещи както прекия му административен ръководител, така и горестоящите му такива, в това число сам и.ф. главния. Същият този прокурор от СГП продължава разследване на СРП и разполага с пълния обем от доказателствата по него, което сам той не просто счита за незаконно започнато и водено до времето, по което го изземва, ами дори обвинява друг прокурор от провелата го прокуратура за действия в хода на това разследване и оневинява няколко други.

Какво всъщност е имало на тези информационни носители, иззети от имотите на Еврото в България и Гърция?

Едва ли някога ще научим.

Дори и утре от СГП да им направят една прожекция на голям екран в Съдебната палата – всички помним за едно „ДП“, което беше станало на „10“ при подобно показване на доказателства.