– Г-н Джалев, защо преди две години КЗП обяви мащабна кампания за проверки на фирмите за бързи кредити – над 200, а дотук сте провелили едва трийсетина? 

– Аз бях много ентусиазиран, когато взехме решение да проведем тази кампания, защото тя е насочена към една особено уязвима група потребители. Кампанията започна в края на 2022 г. с изискването в КЗП да бъдат представени общите условия на всички небанкови финансови институции в регистъра на БНБ – над 220 към онзи момент. За съжаление недобрата организация, възлагането на основната работа на външни експерти, а в последствие напускането на всички ангажирани служители на КЗП доведоха до там, че сме разгледали общите условия на едва 32 дружества. Някой в КЗП не си свърши работата.

– Кой? 

– Комисията има трима членове – председателят Стоил Алипиев, Константин Арабаджиев и аз. Ние с г-н Арабаджиев нямаме административни правомощия и сме изолирани от активната работа на комисията. Двамата с него още миналата година възразихме срещу начина за проверка на фирмите за бързи кредити. За съжаление, от нас се очаква, едва ли не, само да присъстваме на заседанията и да сме едни гумени печати на докладите, които се внасят за разглеждане. Всеки опит да се противопоставим на това и да оповестим за един или друг проблем в КЗП,  водеше до заплахи от страна на председателя за завеждане на дела срещу нас и опити да ни дискредитира пред институциите и медиите.

Винаги, когато съм изразявал неодобрение, срещам яростен отпор от страна на председателя, според него преча на работата… А КЗП е колегиален орган и ако не мога да мълба, ако не одобрявам нещо, законът ме задължава да си върша адекватно работата в защита на българските потребители.

 – А защо се е наложило КЗП да привлича външни експерти за проверките? 

– Всъщност те трябваше да свършат основната работа на комисията – преглед на общите условия на фирмите за неравноправни клаузи, като предоставят на нашите експерти готови проекти на доклади за подписване и евентуални корекции. Не одобрявам този подход на дублиране, защото наред с външните и нашите също трябваше да преглеждат общите условия и откриваха доста пропуски.

В един момент председателят обяви, че трябва да започнат интензивни физически проверки на всички фирми. Според мен, първо трябваше да се прегледат общите условия и да се дадат предписания за отстраняването на неравноправните клаузи, защото именно от тях  идват и проблемите в индивидуалните договори с потребителите. След това трябваше да се наложи стриктен контрол дали се спазват предписанията. И тогава да следват санкции или да се отиде на съд, ако неправомерните клаузи не са отстранени.

– Доколкото стана ясно, председателят Алипиев е заложил на физически проверки за нелоялни търговски практики, защото така може да наложи санкции и да отчете дейност, нищо че санкциите са твърде ниски и не са проблем за тези фирми?

– Точно така. Но целта на нашата комисия не е да пише глоби, а да не се стига до нарушения срещу потребителите. Отделен въпрос е, че тези проверки се правят хаотично, без да е ясно по какви критерии едни фирми се проверяват, а други – не. Освен това проверките и глобите (които са ниски) не гарантират, че ще се преустановят лошите практики. По-ефективно е да се посочат неравноправните клаузи в общите условия и ако фирмата не ги отстрани, да се ходи на съд. Затова смятам, че трябва спешно да довършим започнатия преглед на общите условия.

 –  Колко неравноправни клаузи открихте при този преглед досега, има ли заведени дела срещу фирми, които не са ги отстранили?

–  Открити са доста неравноправни клаузи и доста предписания са изпратени. До момента доклад с предложение за завеждане на дела заради неизпълнени предписания не е внасян на заседание на комисията.

– Прави впечатление, че и към мобилните оператори КЗП се отнася доста благосклонно. Защо споразумението, което подписахте с тях, влиза в сила от догодина? Защо не се споразумяхте с телекомите потребителите още сега да могат да се отказват от договора без неустойки при едностранно вдигане на цената?

– Това споразумение беше подписано след продължителни и тежки преговори с мобилните оператори, с него се постигнаха доста полезни неща и то ще има бърз ефект за потребителите.

– Как така ще има бърз ефект, като ще влезе в сила от 2025 г.? И защо не сключихте такова споразумение още миналата или по-миналата година – мобилните оператори вече трета поредна година прилагат индексация на цените?

– Предполагам, че чисто административно за отстрещната страна е трудно реализируемо промените да станат със задна дата или веднага.

– Вие сте Комисия за защита на потребителите! Защо смятате, че за мобилния оператор е трудно да се откаже още сега от неустойките, а за потребителите е лесно плащат все по-високи цени или неускойки, ако искат да се откажат от поскъпналите услуги? 

– Мисля, че с това споразумение се постигна доста положителен баланс в отношенията потребител-търговец. И с премахването на неустойките ще се засили конкуренцията между операторите.

– Казвате, че сте водили тежки преговори с мобилните оператори, при положение че има европейска директива, която забранява на телекомите в страните от ЕС да налагат едностранно неизгодни за потребителите промени. Клаузата за индексация на цените е точно такава и това беше посочено и от омбудсмана…

– Не зная точно за коя европейска директива говорите, но сама по себе си индексацията, в който и да е договор, не е незаконна.

Тази клауза, доколкото ми е известно, е залегнала в общите условия още преди 10 години. Но по тази тема трябва да се обърнете към председателя на комисията.

– КЗП завеждала ли е някакви колективни искове срещу фирми до момента?

– Нямам спомен такива докладни да са минавали на заседание на комисията.

– Защо КЗП не се възползва от правото си да завежда колективни искове и да води дела по много по-бърза процедура?  Още повече, че при индивидуални дела съдът обикновено отсъжда в полза на потребителите, когато се атакуват неравноправни клаузи.

– Председателят на КЗП е лицето, което завежда такива колективни искове.

– Постъпват ли в КЗП оплаквания на граждани срещу банките – за високи такси, за едностранна промяна на лихви? Смятате ли да правите кампания и спрямо банките?

– В КЗП постъпват много жалби. В КЗП има помирителна комисия за платежни спорове в банковия сектор. И тя върши страхотна работа, защото има почти 100% успеваемост при разрешаване на спорове в полза на потребителите. А дали се планира кампания, трябва да се пита председателят на комисията.

– Да се върнем към бързите кредити. Как смятате да завършите проверките с това печално темпо? Разбираме, че няма достатъчно капацитет в комисията, а външните експерти не вършат много работа… 

– Опитваме се да водим диалог с председателя по някакъв начин да се организира работата, така че тази кампания да завърши час по-скоро и по ред, който да е в полза на гражданите. Ако има чуваемост и кооперативност отсреща, бихме постигнали резултати. За съжаление ние не разполагаме с юристи, които да разглеждат общите условия. Затова и призовахме с другия член на комисията да бъдат привлечени юристи на служебно правоотношение от други ведомства по програма „Мобилност“. И най-вече да бъдат включени служители на КЗП от други дирекции и от регионалните ни структури в страната, така че да се сформира екип, който да върши основната работа и час по-скоро да завършим тази кампания.

– Май работната атмосфера в КЗП не е особено добра …

–  Мисля, че КЗП има нужда от реформа, която наистина да й позволи да работи като колегиален орган. Още повече, че КЗП ще има важни контролни функции около въвеждане на еврото. Не мисля, че всичко трябва да зависи от един човек. В нашия устройствен правилник има доста неясноти и дефицити, заради което се стига дотук.

– КЗП е под шапката на министъра на икономиката. Защо той не може да освободи председателя на КЗП, а го моли да си подаде оставката?

– Не мога да отговоря на този въпрос.

– Нали министърът на икономиката го назначава?

– Назначава се от Министерски съвет по предложение на министъра. Лично моят мотив да не си подам оставката е, че не мога да приема чисто човешки да бъда асоцииран с това поведение на председателя на КЗП. С колегата Арабаджиев вече една година се борим точно срещу това да не се работи по този начин.

Интервю на Мила Кисьова, Сега