Нов призрак броди из днешния свят, призракът на „хибридната война“. Понятието стана модерно в България по време на злощастния служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, който преписа една програма за психологическа война, създадена от Пентагона, и на практика включи нашата държава в списъка на най-заклетите врагове на Русия и на нейния президент Владимир Путин.

След Шаламанов американската щафета поеха неговите наследници – Николай Ненчев, сегашният министър на отбраната, и Даниел Митов, ръководител на българската дипломация във второто правителство на Бойко Борисов. Напълно в стила на лъжовния тандем Хитър Петър и Настрадин Ходжа, двамата новоизпечени политици за кратко време се превърнаха в любим обект за подигравки и вицове от страна на социалната мрежа у нас. За пореден път се убедихме, че и американските стратегически служби, които наемат подобни комични екземпляри за нуждите на своята пропаганда, имат сериозни проблеми с т. нар. човешки материал.

Впрочем нашата мила родина не за първи път е обект и жертва на „хибридната война”. По-възрастните читатели със сигурност помнят КОКОМ (забраната за тогавашните страни от съветския блок да купуват и използват технологичните постижения на Запада). В онези години научно-техническото ни разузнаване извърши чудеса от сръчност, за да открадне някои от най-напредничавите иновации в икономиките на САЩ и Западна Европа. Благодарение на тях българските химически и военнопромишлени заводи успяха да създадат продукция, която ни отвори световните пазари и донесе така желаните валутни постъпления в държавната хазна.

Сериозен удар претърпя по-късно нашата икономика, и то от „приятел“, а не от западните ни противници, когато Горбачов, новият господар на Кремъл, спря „кранчето“ на България, чрез което тя получаваше от Съветския съюз евтин петрол и други стратегически суровини, препродавани по-късно със значителна печалба в Третия свят. Москва се отказа от изгодната за нас бартерна сделка, чрез която пробутвахме на руснаците съмнителната продукция на нашите консервни фабрики и този акт предизвика първите прояви на недоволство и антисъветски настроения сред тогавашния политически елит на диктатора Тодор Живков.

След падането на тоталитарния режим новата българска република бързо загуби правилната ориентация и стана лесна плячка на „хибридния геноцид“, с който я посрещнаха т. нар. „спасители“ на нашенската демокрация. През 1991 г. Световната банка ни посъветва да създадем „ликвидационни съвети в селското стопанство, които да унищожат имуществото на бившите текезесета и в замяна да получат комисиони (?!) при ликвидацията на дадено имущество“.

В резултат на тази поголовна съсипия днес забравихме вкуса на истинските наши плодове и зеленчуци, за които западняците някога се редяха на опашки. И купуваме гръцки, турски, македонски, полски и испански домати, краставици, ябълки, дини с вкус на пластмаса и цени, които ни напомнят, че сме се превърнали в поредната „бананова република“. След селското стопанство новият Голям брат посегна и на нашата военна индустрия. Висококачествени оръжия, боеприпаси, радио-електронна техника – една продукция за милиарди долари беше ликвидирана за нула време и днес сме на опашката на страните, които произвеждат тези така скъпи и търсени по цял свят военни „играчки“. Изгубихме пазарите в Близкия изток, които понастоящем са най-оживените точки на консумация и огромни приходи за търговците на военна техника.

След разбойническата приватизация на промишлеността при Иван Костов, към която бяхме „хибридно“ насочени от „мъдри“ западни съветници, днес чуждоземни ЕРП-та се опитват окончателно да ликвидират и нейните мизерни останки. Сегашните ни „хибридни“ управленци трудно вдяват, че с унищожаването на битовите потребители ще сложат кръст и на последните оцелели парчета от национална индустрия като затрият хиляди работни места и човешки съдби.

„Хибридни войни“ се водят и по линия на големите търговски вериги, сред които няма нито една нашенска. Чрез картелни хватки се задушават кварталните бакалии, дръзнали да продават на по-ниски цени и дори да изчакват своите клиенти при изплащането на многобройните им вересии. Неволно станахме жертва на геостратегическото противопоставяне между Европейския съюз и Русия, което напълни българските вериги с върната стока от руските магазини, предлагана у нас на дъмпингови цени и съсипваща всички усилия на едва живуркащите български производители да оцелеят на вътрешния пазар.

Освен в икономиката и селското стопанство, претърпяхме и значителни загуби в областта на образованието, науката и културата. Тук войната за умовете и съзнанието на младите българи е по-страшна и от употребата на бактериологическо оръжие. Качеството на националната просвета е под всякаква критика – учители, директори, ректори и университетски преподаватели се превърнаха в „ловци на глави“, преследващи упорито нашите деца като носители на финикийски знаци, а не като бъдещи строители на модерна България. Циганета, които изобщо не са влизали в училище, се оказват „редовни“ посетители и консуматори на т. нар. делегирани бюджети. Във висшите школа, където някога за едно място се сражаваха стотици кандидат-студенти, вече приемат „според матурите“, а от тази година – и само „по документи“.

Пак „по документи“ се появиха и хиляди нови „професори“ и „доценти“, които оглавиха важни научни институции и на практика „извадиха очи“, вместо да „изпишат вежди“. Смяната на т. нар. комунистически школи с проамерикански модели се оказа пълна дивотия и на практика нанесе смрътоносен удар върху целия интелектуален елит на днешна България.

Най-опасна се оказа „хибридната война“ на терена на етническото противопоставяне. При всеки опит на някои от българските правителства да кривнат от „правия“ път, начертан от Вашингтон, и да демонстрират независима външна политика, командният пункт на американското посолство в София натиска предпазния бутон и вътре в страната като по поръчка избухват етнически или религиозни вълнения. Един предишен посланик на САЩ лично обикаляше деликатните огнища на антибългарско напрежение и спускаше съответните инструкции за поддържане на огъня.

Напоследък западняците измислиха и допълнителни атракции за поддържане на перманентно разделение сред българската нация. 18 посланици от т. нар. съюзнически блок застанаха на страната на гей обществото у нас, въпреки че са абсолютно наясно колко деликатна е тази тема за сънародниците ни. Подобен гьонсуратлък няма нищо общо с дипломатическите норми, препоръчващи на чуждите мисии да се съобразяват стриктно с националните традиции и особености на държавата, в която са акредитирани.

Най-неприятните последици от хибридната демаркационна линия, натрапена ни отвън, е недопустимото противопоставяне между българските медии, които напоследък буквално се сражават за интересите на чужди държави. Нормални преди време наши журналисти съвсем пощуряха и разделени на два враждуващи лагери си разменят унищожителни отровни реплики в защита на Русия, НАТО, САЩ и всички останали субекти, които нямат нищо общо с националните интереси на Република България.

Покрай световните геостратегически сблъсъци изгубихме нашата чувствителност и спрямо съдбоносни за държавата и нацията проблеми, между които на първо място е противопоставянето на православието срещу някои други религиозни общности. Настъплението на исляма и ислямистите на глобалната сцена допълнително усложнява политиките на нашата страна за опазване традиционните ценности на българския народ в условията на все по-ожесточени сблъсъци в цивилизационното пространство на днешния свят.

Необходимостта от  умни и патриотично ориентирани медии става все по-наложителна, а държавата трябва да поощрява онези представители на „четвъртата власт“, за които бъдещето на една успяла и независима България е главната и единствена цел на тяхната високоотговорна професия.