Кампанията на БСП за издигане на кандидат за президент все повече започна да прилича на търсене на поредния Покемон. Чуха се приказки за това кой колко пъти е бил издиган от редовите социалисти. С една дума…който е най-много пъти издиган, е най-желаният от социалистическия електорат.

Подобни локуми са обидни за тези, които знаят как се издигат кандидатите за президенти на БСП. Това става с брутални и нагли апаратни игри. С телефонни обаждания и указания кой да се издига и кой не. И най-глупавите разбраха, че колкото повече е издиган даден „кандидат“, толкова повече апаратът на „Позитано“ е натискал и извивал ръцете на местните организации да го предлагат.

Най-много номинации имат тези, които определено не стават за кандидати и са с овехтял инвентарен номер в ръководството на БСП. Търсенето на безпартиен кандидат е трагично признание, че ръководството на БСП е тотално деинтелектуализирано, особено в лицето на някои млади „звезди“. И не разполага с читави кадри. Трагично признание, че сегашното ИБ на БСП за „чеп за зеле не става“. С претенции за основна опозиционна партия БСП не може да намери един читав кандидат сред своите редици. Трагикомична ситуация.

Още току-що избрана Корнелия Нинова за председател на БСП и млади тарикати вече обясняват, че тя трябва да бъде кандидатът на социалистите в президентската надпревара. Та като не я изберат, да има повод да я свалят и тарикатите да се наместят на нейното място. Но най-големият проблем на БСП е, че средното интелектуално ниво на редовите социалисти надхвърля това на ръководството на социалистическата партия. БСП е богата на интелигентни, млади и кадърни социалисти, които при нечистоплътната апаратна игра при издигането на кандидат-президенти нямат практически никакъв шанс да „изплуват“.

Май ръководните кадри на БСП все още не са разбрали, че в крайна сметка по-умни от тях ще гласуват на изборите и няма как да ги преметнат още веднъж.