От самото начало на бежанската криза федералната канцлерка Ангела Меркел не престава да говори за ценности. Тя многократно повтаряше, че трябва да защитаваме европейските и християнските ценности. А с това искаше да каже, че трябва да приемаме бежанците. С този морален императив преди една година тя всъщност предписа на Германия политиката на отворените врати. Меркел многократно подчертаваше, че няма да има горна граница за приема на хора, търсещи убежище.

След местните избори в Берлин канцлерката все пак заговори за грешки, за загубения държавен контрол и обозначи многократно повтаряното изречение “Ние ще се справим!” като фраза, която вече е загубила смисъл. Човек обаче има чувството, че тя изрече всичко това по-скоро от стратегически съображения – за да възстанови единството между ХДС и ХСС и да си гарантира нова кандудатура за канцлерския пост. Същевременно по време на речта си в Берлин Ангела Меркел не се отрече от своята миграционна политика.

 Кое е почтено?

Безграничното приемане на хора от чужди култури, много от които с ниско образование, не може да бъде в интерес на една високоразвита държава. Ангела Меркел обаче очакваше именно това от Германия – в името на ценностите. Аргументите на политици и бизнесмени, че новопристигналите щели да окажат свежо въздействие върху икономиката и можели да намалят липсата на специалисти, бързо се изпариха. Всъщност канцлерката изобщо нямаше нужда от тази подкрепа. Защото тя така или иначе беше направила своя избор: тя даде предимство на ценностите пред интересите. В поведението ѝ има нещо крайно протестантско, което стига чак да саможертва, което вероятно не се харесва на някои хора, но пък е определяно като морална повеля.

В личния живот на човек това може и да е почтено. Но може ли един правителствен ръководител да наложи подобно поведение на собственото население, а и на целия ЕС? Докато ценностите и интересите се покриват, това не представлява никакъв проблем. Трудностите започват, когато те се сблъскат. Такъв е случаят сега. Или по-точно казано: така го усещат много германци и междувременно отхвърлят с голямо мнозинство линията на канцлерката. Да не говорим пък за другите европейци.

Не всеки е на мнение, че при необходимост интересите трябва да бъдат пожертвани в името на ценностите. Освен това за какви ценности става дума? Помощта за изпадналите в беда е универсална ценност. В много страни обаче запазването на собствената култура и едно донякъде хомогенно население също е ценност. Така например Япония на практика не е приела почти никакви сирийци, но пък е дала много пари за бежанците, намиращи се в съседните на Сирия страни. Японците биха казали, че така защитават както ценностите, така и интересите си.

 Германците и техните крайности

В дипломатически план действията на Ангела Меркел имат и още едно измерение: канцлерката се изолира напълно. И то не само в Европа. Другите нации вече не са сигурни в германците, защото интересите са сравнително постоянна величина. Една държава може и да е неудобна, когато преследва своите интереси, но е предвидима. А канцлерката, която минава за въплъщение на трезвия разум, изведнъж поставя разбирането си за ценности над всички интереси. Това е същата канцлерка, която като “физик” първоначално беше убеден поддръжник на атомната енергия, но след катастрофата във Фукушима не искаше и дума да чуе за нея.

В чужбина не харесват именно това: непоследователността и непредвидимостта на могъщите германци. Германците имат имиджа на хора, които бързо преминават от една крайност в друга. Сега Ангела Меркел заговори за грешки в миграционната политика. Преди месец живеещият от дълги години в Германия сирийски политолог Басам Тиби заяви в интервю за Дойче Веле, че след безграничната политика на гостоприемство,германците могат да изпаднат в другата крайност. Дано това да не се случи!