Ах, вие неблагодарници!

Украсата на София ви била грозна? Ама тя, София, отдавна не е хубава. Пък и на герба ѝ пише – „Расте, но не старее“. Да сте чели някъде да се казва „Расте и хубавее“? Така че всичко е както трябва. Каквато е Софията – такава е и украсата. Точно и по протокол.

Скъпа ви била украсата? Чакайте, бе? Нали сте демократи? Пазарни демократи? Ами щом може да е скъпо – защо да не е скъпо? Нали това е водещ пазарен механизъм? Щом нещо се продава за повече, значи струва повече. Вие да не искате нещо евтино и… нека си го кажем честно – тоталитарно?

Арката не ви била красива? На гилотина ви приличала? Ами постойте малко, затворете очи и си представете, че не е гилотина. Нали и вие трябва да участвате в този празник. То само със седене и гледане не става. Плюс това хората са си го казали, че светлината е в нас. За да излезе от нас и да се сподели се налага да ни се направи отвор или разрез с правилната форма, за да може тази наша светлина да си намери пътя. А какво прави гилотината? Разрези! Затова бъдете добри, бе! Споделяйте си светлината, мама ви стисната! По Коледа се случват чудеса!

Разни дребнави гадове намерили в интернет, че златните рамки били на половин цена. Ами щом сте намерили тези артикули толкова евтино – що се маете – купете си! Кой ви спира? Купете си и си ги сложете в хола. Или пък отворете една сергия с арки и подбийте цената на общината! Не е нужно да си Илон Мъск за да ти сече пипето? Нали?

Дочувам, че и енергото не било е доволно, че светлината е в нас. Според тях светлината идва от жицата и минава през електромера. След като се начислят необходимите такси, данъци и ДДС-та, сертифицираната евросветлина достига до вас в удобно за ползване напрежение. Всеки опит за заобикаляне на този законен механизъм е незаконен и прокуратурата трябва да се самосезира.

А за килимчето не ща да чувам нито дума. Само искам да ви припомня, че донските казаци, когато са пленявали татарско имущество са постилали татарските килими да ги тъпчат конете. Предполагам, че на конете им е било безразлично, но на казаците им харесвало, защото това бил техния акт на културно презрение. Докато при нас такова презрение не се наблюдава. Всеки може да тъпче килимчето. Ако забелязвате, при нашето килимче няма коне. Най-много някой гражданин да си доведе кучето да тъпче килимчето, но къде е кон – къде куче. Нали? Което значи, че ние сме напълно евротолерантни хора. При нас няма омраза.

То, вече и килимче няма.

Колкото до блясъка на монумента (как иначе да го нарека) – идеята е блестяща. Ако арките бяха сребърни щеше да има мрънкане, че не са златни. А като са златни никой зложелател няма какво да каже. Най-много някой академик да предложи следващото рамкиране на светлината в нас да бъде облечено в нещо по-ценно и редкоземно. Да кажем плутоний или рубидий. Но това може да се приеме като неекологичен акт и не знам. Добрата новина е, че точно затова имаме БАН – академиците да решава тези наболели, научно-обществени проблеми, касаещи нас, светлината и други работи.

Емил Йотовски