България се сбогува с големия естраден певец Борис Гуджунов. На поклонението в централните софийски гробища последно „сбогом“ казаха роднини, колеги и приятели на музиканта.

На 74-годишна възраст в нощта срещу неделя от този свят си отиде Борис Гуджунов. В края на миналия месец той посрещна рождения си ден в болница в тежко състояние.

Гуджунов открито споделяше своите болки и мъки и факта, че политиците не направиха нищо за културата през последния четвърт век. Борис Гуджунов не доживя да вземе високата пенсия от 700 лева за заслуги в областта на културата, която му бе обещана от държавата. Последните години от живота си живя в мизерия и бедност, със социална пенсия за инвалидност от 220 лева, в лошо здравословно състояние.

Борис Гуджунов е един от най-популярните български естрадни изпълнители през 60-те и началото на 70-те. През 1998 г. получава Голямата награда „Златният Орфей“ за цялостното си творчество. През 2009-а негови колеги организираха бенефис в зала 1 на НДК. През 2012 година пък имаше изложба с плакати от „Златният Орфей“, като приходите бяха за Гуджунов.

По тъжна ирония на съдбата „Надежда“ е една от най-красивите песни на Борис Гуджунов. Той беше символ на надеждата, но своята собствена загуби приживе.