Бившият зам.-шеф на парламента и на ДПС Христо Бисеров успя да спаси най-важното – богатството си. Той го спаси от конфискация посредством хитра врътка, която прокуратурата не си направи труда нито да провери, нито пък да опровергае, макар да е съшита с бели конци и да си личи отдалеч.  Резултатът от пълното безхаберие е налице. След продължилото цели 9 години дело, Софийският съд отхвърли искането на КПКОНПИ за отнемане имущество за 2 млн. лв. от Бисеров и съпругата му Мария.

Освен, че е поредният гръмък провал, загубата ще струва скъпо на комисията. Съдът осъжда антикорупционната комисия да плати държавната такса от близо 80 бона и още 130 бона за адвокатски хонорари на Бисерови.

Заради бездействието на властите магистратите по делото за конфискация трябва да приемат за чиста монета оправданията на политика, че е натрупал огромното си богатство с получени адвокатски хонорари. Самият Бисеров твърди, че по една случайност бил забравил да обяви пред данъчните парите по времето, когато ги е получил. Сеща се за тези приходи едва след повдигнатото му обвинение за пране на пари, данъчни и валутни престъпления. След като признава за пропуска, той се възползва от правото си да пусне коригираща данъчна декларация, заради което да плати глоба, и поне за пред НАП случаят е приключен.

Прокуратурата, която по това време го разследва, обаче е могла да провери дали клиентите, ползвали услугите на адвокат Бисеров, са реални. Това разбира се не е направено, твърдят запознати. А защо не се е стигнало до развитие на казуса, всеки сам може да си даде отговор на този въпрос.

Според съдебното решение излиза, че 360-те хиляди лева, които съпругата на Бисеров – Мария, е дала като заем на сина си Ивайло Главинков, също са с напълно законен произход. Схемата, по която тези пари се появяват, е доста странна и подозрително прилича на пране на пари, обяви още през 2015 г. тогавашният председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Пред медии той обясни, че врътката е направена през фирма „Солар Проджектс“, чийто предмет на дейност е производство на ток.

Първоначално акционер в нея е само Ивайло Главинков, но през 2009 г. 60%от акциите придобива майка му Мария Бисерова. Месец след това фирмата с капитал 25 000 лева е продадена на японската компания „Тошиба“ за цели 850 бона, От тях 787 647 получава Мария Бисерова, а съпругът й, тоест Христо Бисеров, надлежно обявява огромната печалба в имуществената си декларация и така е оправдано забогатяването на фамилията.

Наглед сделката изглежда нормално, от „Тошиба“ са купили сериозна фирма на пазарна цена. Оказва се, че нещата не са толкова прости. Въпреки платените огромни пари малко по-късно японската компания препродава купената скъпо и прескъпо „Солар Проджектс“ отново за 25 000 лева. Купувач отново е фирма на Ивайло Главинков. Според финансисти странните покупко-продажби, от които японците са на загуба от 850 000 лева, може да се тълкуват и като узаконяване на нерегламентирано плащане за някаква услуга.

Депутати припомнят, че по времето, когато е реализирана врътката, „Тошиба“ изпълнява проект за модернизация на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Неговата стойност е милиони евро, а покрай определянето на победителя имаше множество твърдения за нередности. „За мен това е класически тип пране на пари. Няма друго логично обяснение как дяловете на една компания могат за месеци да скочат в пъти и после да се свалят до номиналната си стойност“, коментира през 2015 г. шефът на комисията за конфискация Пламен Георгиев, подавайки сигнал до прокуратурата. Запознати твърдят, че по случая със „Солар Проджектс“ сериозна проверка изобщо не е правена в прокуратурата. В резултат Христо Бисеров и роднините му са напълно оправдани и запазват богатството си.

Делото за конфискация е резултат от повдигнатите през 2013 г. обвинения срещу Христо Бисеров и доведения му син Главинков за пране на пари, укриване на данъци в особено големи размери, недеклариране на сметка в чужда банка и подаване на невярна имуществена декларация пред Сметната палата. Става дума за засечени преводи на 314 529 долара и 117 192 евро от тайната швейцарска сметка на Бисеров към фирма на сина му в Македония.

От прокуратурата тогава се похвалиха, че имат солидни доказателства, каки двамата отлично са знаели, че парите са придобити от престъпление. Схемата лъсва, след като чужди служби засичат преводи на Главинков от македонската фирма към офшорки и веднага подават сигнал към ДАНС, а при последвалото разплитане на операциите лъсват и сметките на Христо Бисеров в Швейцария.

Както често се случва по нашите географски ширини, „железните“ доказателства на прокуратурата рязко издишат по време на самото дело и Бисеров е напълно оневинен. Нещо повече, обвиненията срещу Ивайло Главинков за пране на пари дори не стигат до съд, след като прокуратурата изведнъж осъзнава, че няма годни за съд улики. Според запознати още при това дело Христо Бисеров успява да обясни произхода на парите си в швейцарска банка със забранените адвокатски хонорари. Тъй като държавното обвинение не си прави труда да го опровергае, оправдателната присъда е неизбежна.

Изпраният вече бивш политик моментално заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претенциите му за претърпени мъки и очерняне на доброто му име и принудителен край на политическата кариера са оценени на 70 000 лв. По закон обезщетението не се плаща от прокурора, написал калпавия обвинителен акт, а от бюджета на съдебната власт, който се пълни от данъците на всички граждани.

По време на делото Христо Бисеров описва детайлно претърпените страдания от обявяването му за престъпник. В исковата си молба той твърди, че заради делото се е изолирал и не контактувал толкова с бизнесмени, политици и висши магистрати. Негов близък, призован за свидетел, патетично обяснява в съдебната зала, че когато Христо Бисеров се срещал с познати, включително с бизнесмени и политици, те приемали с голямо съмнение дори оправдателната му присъда. Казвали му: „Ти виждал ли си в България депутат, който да е осъден?“. Това му състояние се задълбочава и след процеса. В опит да уплътни времето си, бившият зам.-шеф на ДПС се връща към адвокатската си кариера, но „не бил в състояние да влезе в съдебна зала и да бъде защитник, след като доскоро е 6ил обвиняем“.

В крайна сметка раздирателните обяснения са оценени от съда на едва 7500 лева. С това обаче плащанията на държавата към бившия вече политик не свършват. Докато злощастното дело за

пране на пари се влачи в съда, за Бисеров се сеща и НАП. След направена проверка на доходите му от Националната агенция за приходите му издават ревизионен акт, че 2008, 2010, 2012 и 2013 политикът е забравил да плати над 9000 лв. данъци и има сериозна разлика между официалните му доходи и размера на имуществото. Бисеров, разбира се, обжалва ревизионния акт. След куп заседания и десетки експертизи съдът отхвърля претенциите на данъчните и дори ги осъжда да платят на Христо Бисеров почти10 бона обезщетение за очерняне на името му.

В съдебното решение стават ясни любопитни детайли за имущественото му състояние. Оказва се, че докато е депутат и управлението на частен бизнес му е забранено, доходите на Христо Бисеров понякога надвишават 200 000 на година. Всичко обаче е напълно редовно, включително и платените 234 хил. лв. за строеж на къща. Бисеров надлежно е декларирал получаваните пари, а направените съпоставки между доходите на семейството му и имуществото им не откриват разминавания, става ясно от присъдата.