18 април 2009 г., ден преди Великден. Нощта се оказва последна в живота на 21-годишният национален вратар по хокей Кирил Въжаров и неговия 24-годишен приятел Васил Александров, който в същата нож празнува рожден ден, припомня dariknews.bg.

В трагичното сбиване е ранено тежко и трето момче – Кирил Димитров, който обаче оцелява и става основен свидетел по делото.

Компанията се забавлява в известната по това време столична дискотека „Соло. В същата вечер със свои приятели в заведението е и Илиян Тодоров, който по неизвестни причини носи със себе си нож, който укрива в дамската чанта на приятелка.

Как се стига до двойното убийство?

Всъщност истинските причини и до днес остават неизяснени. Ясно е едно – има осъден за смъртта на двете момчета и 15 години по-късно той най-сетне излежава доживотното си наказание, за което няма право да иска намаляване на присъдата.

От изяснените обстоятелства е ясно следното – двете компании напускат „Соло“ по едно и също време, като няма данни в самата дискотека да е имало конфликт между тях. Трагедията се е разиграла до самата Съдебна палата и в съседство с един от най-големите църковни храмове в столицата „Света Неделя“ в ранното утро на Велика събота. По първоначални данни на полицията „две групи младежи започнали разправия, която преминала в пиянски бой“. Според първоначалните данни от разследването момчетата са бягали и затова са били намушкани в гръб. Кирил Въжаров е починал на място, а приятелят му Васил Александров – на път за болницата.

На 20 април 24-годишният тогава Илиян Тодоров е задържан в 3.00 часа през нощта в Перник като заподозрян за извършител на двойното убийство. Предава се сам на полицията, но с променена външност, вероятно в опит да се укрие

До този момент той не е криминално проявен. Илиян е син на бившия зам.-председател на областния съвет на БСП в Перник Венцислав Тодоров. Преди да бъде арестуван, младият мъж е учел в Нов български университет и работел като специалист по софтуерната поддръжка в клон на естонска фирма у нас.

Малко след самото убийство неговият приятел Стефан обявява, че в тяхната група имало момче и момиче естонци и заради това говорили на английски. Според неговия разказ това подразнило младежите от другата компания и те ги нападнали, а намушкването на тримата млади мъже било самозащита. Групата била изцяло от софтуерни специалисти, разказва 23-годишният тогава Стефан.

„В момента, в който тръгнахме по „Позитано”, се разминахме с едно момче, което държеше чаша в ръце, видимо пийнал. Той ни направи забележка, че говорим на английски език, каза, че това е неговата държава и ще се говори на български. Застана пред мен доста агресивно, каза ми, че не съм му приятен и да се махам. Аз го попитах защо аз да трябва да се махна, след като той е дошъл. Тогава колегата ми застана между нас и каза нещо на английски език и момчето се подразни още повече. Тогава замахна да ме удари. Секунди преди това видях как дотичаха и неговите приятели. Следващото нещо, което видях, беше как момчето ми посяга с чаша и я разбива в главата ми. Оттам нататък ми се въртят картини в главата – как ме бият, как ме душат върху една кола”.

Видеокамери, разположени край дискотеката, са запечатали номера на таксито, на което се е качил убиецът на двамата младежи. Таксиметровият шофьор е посочил пред полицаите къде е оставил клиента си.

Разпитът на естонката

На 15 март 2011 за първи път Софийският градски съд осъществява разпит на свидетел от чужбина чрез видеоконферентна връзка – естонката Сирет Пук, която е била в компанията на Илиян Тодоров във фаталната нощ. Свидетелката си спомни, че действително той е размахвал нож, който е бил скрит от охраната на заведението в дамската чантичка на негова приятелка.

Дълго отлаганият разпит на свидетелката Пук продължи повече от 3 часа, поради лошия превод от двете страни. Все пак тя разказа, че след като си тръгнали от дискотеката, високо момче се приближило до тяхната компания и последвал спор. Тя се уплашила и се отдръпнала от каращите се, а впоследствие видяла как Илиян Тодоров размахва нож, а едно от други момчета лежи на земята. Уплашена, естонката се прибрала с още няколко нейни сънародници с такси. По-късно Тодоров се свързал с нея и я помолил да продължат разговора си в скайп. В чата Тодоров казва на приятелката си от Естония, че „каквото и да се случи, беше при самозащита“.

Оправдателна присъда на първа инстанция

През септември 2011 г. Софийският градски съд оправдава Илиян Тодоров за убийството на 21-годишния Кирил Въжаров и 24-годишния Васил Александров, а съдия по делото е Румяна Ченалова, която по-късно беше уволнена от съдебната система.

Според съдебния състав Въжаров и Александров не са убити с ножа, който е приложен като доказателство по делото. Съдебният състав приема, че не може да постанови осъдителна присъда на базата на събраните косвени доказателства. Веригата от тях се разкъсва, според съда, именно от факта, че на видеозаписа от нощта на побоя преди около две години, не се вижда кой конкретно нанася смъртоносните удари. Въпреки, че се вижда как човек облечен в светли дрехи замахва по време на случилото се сбиване, а Илиян Тодоров единствен е облечен с бели дрехи. Оправдателната присъда е подписана с особено мнение от младшия съдия в състава.

„Пуснат е един убиец да ходи по улиците. Това е съвестта на съдебния състав“ и „Не очаквах, че българският съд ще забие отново нож в гърбовете на нашите деца“, заявиха майките на убитите момчета – Радмила Въжарова и Виолета Александрова.

След като беше произнесена оправдателната присъда на Илиян Тодоров излиза от ареста.

Малко след това Апелативният съд отменя оправдателната присъда и постановява доживотен затвор за двойното убийство. Наказанието е потвърдено и от Върховния касационен съд, но от Тодоров вече няма и следа.
В края на 2013 г. той е обявен за национално издирване, след като не се яви в затвора, където доживотната му присъда да бъде приведена в изпълнение.

Ден преди това Илиян, вече осъден убиец пуска клипче в Youtube, в което заявява своята невинност и твърди, че той и семейството му са били заплашвани от истинския физически убиец, който се намира на свобода.

Заповедта за задържане е издадена от пловдивската прокуратура, защото Тодоров, който е от Перник, преди време се е регистрирал на пловдивски адрес, разясни заместник-окръжният прокурор на града Галин Гавраилов.

„Присъдата му дойде за изпълнение в Пловдив, тъй като колегите от Перник при изпълнение на присъдата, докато са го търсили, са установили, че в Пловдив му е последният адрес. Междувременно, докато е вървяло делото, той се е регистрирал адресно в Пловдив, където живеят баба му и дядо му“, уточни Гавраилов.

След като Тодоров не се явява да излежи присъдата си, от съдебна охрана проверяват посочения от него адрес в Пловдив. Там обаче търсещите намират единствено неговите баба и дядо, които им казват, че не са го виждал от месец май (2013 г. бел. ред.) Тогава от съдебна охрана отиват и при родителите му в Перник, които пък заявяват, че не е идвал там от една година и по техни данни е заминал за Варна.

14 години след убийството, осъденият на доживотен затвор Илиян все пак е задържан – на 6 март 2023 година на летището в Узбекистан, където се опитва да илзети за Истанбул с фалшив документ за самоличност.