„Две партии, които във външната политика на практика са на една вълна, но вътре в страната се борят с всички средства една срещу друга“ – това е лаконичното обяснение, което дава за кризата в България отличният познавач на страната Михаел Мартенс в една от двете си статии във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) днес. Мартенс превежда на немски и новата дума „некоалиция“ и шеговито я сравнява с многобройните не-думи в немския език.

В началото на статията си Мартенс пише: „Този съюз по неволя се разпадна само след девет месеца и сега българите се отправят към шести парламентарни избори в рамките на едва 3 години“.

Кореспондентката на обществената медия АРД Зилке Хане също отбелязва, че България се отправя към избори, а германската агенция ДПА нарича ГЕРБ и ПП-ДБ прозападни, но помежду си „смъртни врагове“.

Политическата нестабилност в България вреди обаче и на Украйна, пише във ФАЦ Михаел Мартенс, който обяснява, че България е важен доставчик на боеприпаси съветски калибър за украинската армия. И обяснява заплахата, надвиснала над тези доставки:

„На заден план дебнат няколко националистическо-проруски партийки, които умират от желание да участват в правителството. Със собствени сили не могат да го постигнат, но могат да изчакат, докато двете най-силни прозападни сили в страната продължават взаимно да се обезкървяват“.

По-нататък в статията си Мартенс отбелязва, че „Продължаваме промяната“ сякаш не желае да приеме водещата роля на ГЕРБ като най-голяма политическа сила в страната и добавя:

„Западни дипломати в София вече са по-сдържани в подкрепата си за „Промяната“. „Не можеш с 20% от гласовете да претендираш за правото да управляваш самостоятелно страната“, казва един събеседник в София и с това очевидно обобщава един доста разпространен възглед сред дипломатическия корпус в София по отношение на ПП.“

Според Михаел Мартенс бъркотията в София едва ли приближава страната до Шенгенското пространство – един възглед, който споделят и редица други външни наблюдатели.

Агенция „Франс Прес“ в кореспонденция от Видин описва накратко пътя на България и Румъния към Шенгенското пространство и отбелязва възраженията на Нидерландия и Австрия. След това авторът на кореспонденцията коментира:

„Последната политическа криза в София може да провали шансовете на страната, а също така да охлади и надеждите ѝ за въвеждане на еврото догодина.“

Върху въвеждането на еврото поставя акцент отново Михаел Мартенс: „Караницата може да се отрази отрицателно и върху целта на България да влезе в еврозоната на 1 януари 2025. Вярно, че от формална гледна точка решаващи за това са икономическите и финансово-политическите критерии, които България в голяма степен изпълнява и преизпълнява вече от години – най-вече благодарение на ниския държавен дълг и малкия бюджетен дефицит. Но образът, който си изгражда България, едва ли ще улесни решаващите фактори в еврозоната, когато решат да обяснят на своите избиратели защо приемат тази балканска държава, принадлежаща към ЕС от 2007 година насам.“

На същата тема ФАЦ е посветил дори един от своите кратки коментари, чийто автор е отново Михаел Мартенс. Коментарът е озаглавен: „Така работата с присъединяването към еврото няма да стане“. В началото на коментара си авторът пише: „Фактът, че през юни в България ще се проведат шестите парламентарни избори само за три години, би могъл единствено с много добра воля да бъде изтълкуван като доказателство за жизнеността на българската демокрация.“

Мартенс отбелязва, че всъщност вече от години в страната просто не може да бъде излъчено стабилно правителство, което пък застрашава „целта на елита в София да присъедини България към еврото през 2025 година“. В края на коментара си той обобщава:

„Ако проевропейските партии продължат във вътрешната политика да се карат както досега, по отношение на Шенгенското пространство и на еврозоната, България на първо време ще си остане там, където при тези обстоятелство пó ѝ е мястото: извън.“

В днешната си кореспонденция от София Зилке Хане информира, че ИТН са върнали мандата и България се отправя към нови избори.  „Сега близкият до Русия президент Румен Радев трябва да посочи служебно правителство“, съобщава кореспондентката на обществената медия АРД.