ПП нямало да участва в служебния кабинет на Димитър Главчев, защото той е „ярко политическо лице на ГЕРБ“. Това заявиха както съпредседателят на ПП Кирил Петков, така и премиерът в оставка Николай Денков. Изявлението им дойде, след като президентът Румен Радев определи председателя на Сметната палата Димитър Главчев за кандидат за служебен министър-председател.

Това решение на Радев беше в голяма степен предопределено заради промените в Конституцията (според които за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник), гласувани и приети и от ПП (ДБ).

Още повече, че президентът нямаше почти никаква друга възможност, при положение, че омбудсманът Диана Ковачева заяви, че не може да е служебен премиер, защото е избрана за съдия в Съда по правата на човека в Страсбург, подуправителят на БНБ Петър Чобанов също не прояви интерес, другият подуправител Радослав Миленков, каза, че е банкер, а не политик, а преди два дни и зам.-омбудсманът Елена Чернева- Марчева подаде оставка и така максимално стесни избора на Радев за служебен премиер.

Още по-нелепото е, че Денков, на журналистически въпрос, който беше свързан точно с това защо сега ПП критикува Главчев, който само преди няколко месеца беше избран с тяхна подкрепа за председател на Сметната палата, подскочи, че питането към него било провокация.

Промените в Конституцията бяха окончателно приети с гласуването на 237 народни представители. „За“ бяха 165 от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, „против“ – 71 от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“, а Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с „въздържал се“.

Промените в Конституцията

Още преди да бъдат приети в края на декември, беше пределно ясно, че те са нож с две остриета. Проблемите, които породиха и тепърва ще пораждат, ще трябва да бъдат решавани – рано или късно. Една от основните им цели още в началото беше да се ограничат максимално правомощията на президента и да се контролира по-лесно прокуратурата.

Или е по-правилно да се каже, че бяха насочени персонално срещу Румен Радев – за да се намали политическото му влияние, и срещу опасността някога да се появи пак опърничава фигура на поста главен обвинител на държавата, която да обърква периодично плановете на политиците.

Промените бяха направени бързо, на крак, дори напук, без особено мисъл, поради което още в началото бяха атакувани от конституционалисти, които нееднократно предупреждаваха, че са бомба със закъснител и с тях се поставят множество мини, които периодично ще гърмят, хвърляйки в хаос и без това нестабилната ни политическа система.

Първата мина вече гръмна – изведнъж всички започнаха да се оплакват, че изборът за служебен премиер бил сведен до няколко човека. Заоплакваха се същите, които преди няколко месеца със зъби и нокти драпаха за „реформата” в Конституцията, базирана на реваншизъм.

Очакваме да видим кога ще избухнат и мините в прокуратурата, след като там промените са, че вече повечето членове на прокурорския съвет – 6 – ще са по избор на Парламента, а само трима ще се излъчват от прокурорите и следователите. Още тогава вносителите и приелите това оспорвано решение признаха какъв е мотивът им – когато повечето членове се избират от Народното събрание, в прокурорския съвет няма да може да има мнозинство под контрола на главния прокурор. Беше намален и мандатът на главния прокурор – от 7 на 5 години, като той вече няма да може да осъществява „надзор за законност“ върху работата на всички прокурори. Явно сянката на Гешев още ги преследва… Или казано най-простичко – така желаното от някои партии и лица политическо овладяване на прокуратурата, най-накрая се осъществи.

Промените, касаещи Парламента, са също толкова нелепи. Той вече няма да се разпуска, ако не избере правителство. А за още по-сигурно, депутатите гласуваха, че Народното събрание вече ще може да ограничава и правомощията на служебните кабинети. В момента наблюдаваме и безумната ситуация, че настоящите депутати са в предизборна кампания, но макар да са отсъствали почти през цялото време от работното си място – ще получат заплати като народни представители.

Не бива да пропускаме и една от най-скандалната промени – депутати и министри ще може да са хора с двойно гражданство, като единственото условие (за депутатите) е да са живели в България поне 18 месеца, преди да бъдат избрани. За министрите даже няма подобно условие. На тази промяна държаха основно от ПП/ДБ (защо ли), които се аргументираха, че е редно българите, които отдавна живеят в чужбина, да могат да участват по-активно в политическия живот в страната.

Депутатите толкова бързаха да приемат всички промени в Конституцията, че даже въобще не помислиха от реалната възможност чужденец, който живее у нас и получи българско гражданство, също да се кандидатира за депутат. А колко лоялен би могъл да е на България някой, роден в друга страна, е реторичен въпрос. Да не говорим за реалната опасност човек, който преди това се е заклел да защитава интересите на чужда държава, да разполага с опцията да гласува закони или да разписва документи (като министър), касаещи включително държавната ни сигурност.

Може логиката им да е била такава – така или иначе поне от 80 години сме винаги под нечие чуждо влияние, сега нека просто направим всичко съвсем официално.

Патова ситуация – да, ограничиха се правомощията на президента, но същите, които го направиха, сега са недоволни, че за служебен премиер е избрано лицето X, което било партийна фигура. Неуважаеми, то други варианти нямаше, благодарение на вашите действия.

Въртим се в омагьосан кръг

А за пореден път, вече и законово подплатено, необходимостта от реална съдебна реформа беше сведена до това да ограничим правомощията и мандата на главния прокурор, както и независимостта на прокуратурата, за да можем по-лесно да ги контролираме.

Фактът, че сред осъществилите тези промени липсваха имената на опитни конституционалисти, както и припряното приемане на всички изменения, без подлагането им на дебат, също ясно говори за нефелността им. Именно според експертите, Конституцията ни е (беше) добра и първо – нейната промяна не беше основен приоритет, второ – основният закон не може да се изменя според политическите интереси, трето – каквато и да е промяна на този закон, задължително означаваше продължителни и сериозни дебати с най-добрите специалисти по Конституционно право, каквито е ясно, че не са депутатите, предложили и приели промените.

Със сигурност толкова компроменитаран парламент, толкова компрометирани лица в Народното събрание не е имало отдавна, вероятно и никога дори, но за сметка на това въпросните се изхвърлиха да правят генерални реформи, касаещи бъдещето на страната ни, поради което неминуемо, не в толкова далечни дни, всички ще берем плодовете от експериментите им, а явното саботиране на политическата система няма как да не подкопае още повече и без това деморализирания парламентаризъм.

Виктория Георгиева