Производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ) носи все по-малко приходи за удовлетворяване на кредиторите, но апетитите за придобиване на останките от фалираната преди повече от 8 години финансова институция остават високи. Подготовката на сделка за прехвърляне на правата и задълженията е в напреднала фаза, като сценариите са два.

Първият е добрият – те да бъдат поети от друга банка. Втория е съмнителният – останките да отидат у дружество със специална инвестиционна цел в полза на задкулисни интереси. При изпълнение на който и да е от двата сценария, обаче съществува вероятност да бъде осуетено изпълнението на Решението от 20.08.2020 г. на Европейският съд по правата на човека по казуса “КТБ”, тъй като банката ще бъде заличена от Търговския Регистър и ще престане да съществува като субект в правния мир.

В началото на юли синдиците на КТБ обявиха началото на изплащането на суми от петата поред частична сметка за разпределение на приетите от гаранционния фонд вземания на кредиторите. Очаквано сумата се оказа далеч по-малка от предишните – едва 30 млн. лева. С нея общата сума на погасените вземания достига 1 млрд. и 285 млн. лв., но до ден днешен остава тайна реалната сума на платеното от масата на несъстоятелността.

Дълбоко засекретената разлика е за издръжка на производството по несъстоятелност, в което призивите за прозрачност срещат стена от мълчание.

Макар и с бързо намаляваща маса на несъстоятелността, КТБ остава апетитна хапка за свързани с властови кръгове инвеститори, твърдят наши източници. Въпросът е коя схема ще бъде приложена и в чия полза ще бъде реализирана.  За разлика от несъстоятелността по Търговския закон тази по Закона за банковата несъстоятелност не  урежда оздравителна процедура, а представлява на практика ликвидационно производство. Оздравителните мерки са приложими до отнемането на лиценза по реда на Закона за кредитните институции, в което тогавашното ръководство на БНБ се провали тотално в изпълнение на задкулисната поръчка.

След отнемането на лиценза съдът обявява банката едновременно и за неплатежоспособна, и за несъстоятелна, прекратява я като действащо предприятие и постановява осребряване на имуществото. Банката остава юридическо лице, но по същество не е вече банка, а само персонифицирано имущество, което служи като съвкупност от права и задължения за целите на принудителното изпълнение в полза на одобрените кредитори. Което означава, че интереса към останките не се изчерпва с наличните парични средства и материални активи, а е насочен и към бъдещи вземания.

Подобно на разликите между търговската и банковата несъстоятелност продажбата на банково предприятие е уредена със специални норми отделно от продажбата на търговско предприятие. Продава се цялостен пакет от задължения по влоговете и активи по кредитите, като е възможно това да става на части в отделни пакети. Уредбата беше коригирана именно след удара срещу КТБ и съобразно нея банковото предприятие може да се продаде само на друга банка или на целево учредено дружество, което е получило условен лиценз за банкова дейност от БНБ. При нея е отчетен и печалният опит след вълната от банкови фалити през 90-те години, при която активите на източената в полза на кръга “Орион” Земеделска и промишлена банка бяха прехвърлени на фантомно акционерно дружество, което я доизточи.

При действащата уредба синдикът на банката има правомощие да намали пропорционално размера на нейните задължения, като спази правилото кредиторите да не се поставят в по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределяне на осребреното имущество. Това означава, че синдикът трябва да оцени имуществото на банката и да изчисли припадащото се на всеки кредитор, като спази реда на вземанията. Сделката трябва да бъде одобрена от съда по несъстоятелността въз основа на становища на ФГВБ и на БНБ, като основният критерий за одобрение е дали сделката не уврежда кредиторите.

С продажбата, съдът прекратява производството по несъстоятелност, като решението му е окончателно, тъй като не подлежи на обжалване. Липсата на възможност за съдебен контрол е мотивирана с цел бързина при удовлетваряване на кредиторите, но устройва изцяло купувача, които трябва да открие в тяхна полза безсрочни депозитни сметки с авоар, равен на поетото от купувача задължение. Контролът върху сделката е уреден на практика основно като предварителен с оглед експертизата на централната банка и гаранционния фонд. Проблемът е, че именно доверието в двете водещи банковата сфера институции се срина след кризата с КТБ.

В исторически план обаче прилагането на института на продажбата на банка в несъстоятелност като предприятие е успешно както в чужбина, така и у нас. Обявените в несъстоятелност при големия банков срив от 1996 – 1997 г. български търговски банки продадени на действащи банки след влизането на ЗБН в сила през 2003 г., което стабилизира системата. И едва ли може да има съмнение, че най-ефективният начин за приключване на банковата несъстоятелност е продажбата на банката като предприятие на друга банка. Въпросът е какъв ли заек може да изскочи от сделка с целево учредено дружество с получен условен лиценз за банкова дейност от БНБ.

Междувременно, бившите изпълнителни директори на КТБ Георги Христов и Илиян Зафиров, както и Здравко Босаков – управител на мажоритарния акционер “Бромак” ЕООД, настояват за среща с институциите относно изпълнението на решението, с което

Европейският съд по правата на човека се произнесе по казуса “КТБ”. В писмо от 25 октомври 2022 г. до служебния правосъден министър Крум Зарков и с копия до председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, председателя на Конституционния съд Павлина Панова и председателите на двете върховни съдилища – Галина Захарова (ВКС) и Георги Чолаков (ВАС), те посочват че решението срещу България е трето поред в тази насока след делата на “Капитал банк” и “Международна банка за търговия и развитие”.

Във всички тях са установени нарушения на българската държава относно липсата на средства за активна защита на банките и акционерите при отнемането на съответния лиценз и нарушения, изразяващи се в незаконосъобразна намеса в правото на мирно ползване на собствеността на банките.

Предложението е в рамките на законовите си правомощия по осъществяване изпълнението на решенията на съда в Страсбург Зарков да организира в кратък срок като домакин среща с посочените в решението представители на националните институции. За предмет на срещата е  посочено обсъждането на възможните подходящи и своевременни мерки от страна на държавата за доброволното изпълнение на решението по делото “КТБ срещу България”.

Остава да видим дали декларираните отстрана на българските институциите по повод отбелязването на 30 години от присъединяването на България към Европейската Конвенция за правата на човека намерения за изпълнение на решенията на ЕСПЧ ще останат само на думи. Или ще последват конкретни мерки и действия в тази насока. Казусът „КТБ“ ще е тест за това.

Банкер