Конституционният съд спря три от шестте въпроса на предстоящия през есента референдум по инициатива на „Шоуто на Слави“, тъй като влизат в разрез с основния закон. От допитването отпадат питането за намаляването на депутатите наполовина, гласуването по електронен път и за мажоритарния избор на полицейските шефове. Така гражданите ще се произнесат в края на октомври само за мажоритарния избор на депутати, за намаляване на партийната субсидия на 1 лв. на получен глас и за въвеждане на задължителен вот. Референдумът ще се проведе едновременно с избора на президент.

До решението на КС се стигна, след като в началото на юни президентът Росен Плевнелиев се обърна към съда с молба да се произнесе дали формулираните и приети от НС въпроси отговарят на основния закон. Съдиите се съгласяват с много от аргументите на държавния глава. По темата за намаляването на депутатите от 240 на 120 КС приема, че това е от компетенцията на Велико Народно събрание (ВНС). „Такава промяна съществено засяга организацията и структурирането на НС, както и неговата дейност. Не е случайно, че 7-ото ВНС, водено от стремежа си за създаване на стабилна демократична, правова и социална държава, е въвело такива правила, които да правят практически невъзможно променящи се парламентарни мнозинства да приемат промени в конституцията, попадащи в предметния обхват на съответния член за дейността на НС“. Съдиите предупреждават, че не може да се спекулира с вота на гражданите и напомнят, че референдумът не бива да се приема като разновидност на социологическо проучване.

По въпроса за електронното гласуване съдиите са на мнение, че темата вече е поставена на национално допитване през октомври м.г. и че впоследствие Народното събрание се е съобразило с желанието на по-голямата част от хората да им се позволи е-вот. „С приемането на промени в Изборния кодекс е създадена правна уредба, уреждаща възможност за бъдещото експериментално дистанционно електронно гласуване след 01.01.2018 г. и при определени конкретни условия. Съдиите признават, че конституцията е доста пестелива по въпроса за провеждането на референдуми, но са категорични, че по отношение на организацията и реда за произвеждането им тя изрично предвижда това да става чрез последващо уреждане със закон. „Това означава, че процедурните правила за инициирането и произвеждането на национален референдум, отчитането на резултатите от него и съдебният контрол са предмет на уредба в т.нар. Закон за референдумите, пише в документа. – Наличието на изрично конституционно възлагане налага извода, че решението за произвеждане на втори национален референдум по въпроса за електронното гласуване, освен на закона ще противоречи и на конституцията, защото проблемът се свежда именно до допускането на въпрос, който веднъж вече е бил поставян на референдум“.

По въпроса за избора на полицейски шерифи съдиите отсъждат, че въпросът противоречи на конституционния принцип за разделение на властите. „Ако директорите в МВР се избират пряко с мажоритарна система в два тура, това ще промени конституционния модел на изпълнителната власт“, мотивират се от КС. И изброяват пет аргумента в своя подкрепа, сред които, че е „немислима каквато и да било съвместимост между съблюдаването на конституционните изисквания и отпадането на отговорността на МС и на МВР за подбора на кадрите, които осъществяват държавната политика в областта“.

„Проблемът възниква с особена острота и защото става дума за ръководителите на основни териториални структури на МВР, които по дефиниция изпълняват своите служебни задължения в условията на субординация и подчиненост на главния секретар“, се казва още в мотивите. Шеф на областна дирекция на МВР, избран от гражданите, не може да бъде поставен на пряко подчинение на главния секретар, който е най-висшата професионална длъжност в МВР. Включването на пряко избран директор на областна дирекция в йерархичната структура на МВР поражда риск той да провежда собствена политика според личните си виждания за дейността на дирекцията, отсъждат от КС.