Маршът на рашистите днес не е случайно подбран като дата, нито пък е случайно организирано събитие.

Първата цел на Копейкин е да се отчете публично пред Кремъл за дейността си, за която получава облаги. Още днес виждате, как руските СМИ отразяват събитията от последните два дни – първо, изцепките на Копейкин срещу украинците, и второ днес – заглавия „противници на НАТО и ЕС“ протестират за „мир“ по улиците на София. В пропагандната война на Москва срещу България, като част от колективния Запад, нещата са прости. Няма значение, че рашистите у нас са малцинство, практическо без никаква тежест. Важното е да има заглавия в руските СМИ и осиротялите откъм новини за международна подкрепа руснаци да видят, че в България, която не е чужбина, „държим нещата под контрол“. Разбира се, за това си получават „дажбите“, с които купуват влияние и електорат.

Втората цел, е да демонстрира „улична мощ“, точно в момента, в който са критичните дни за съставянето на правителство, което ще смени проруския Радев и върне властта в Парламента. Нещо, което е в ущърб на Путин.

Има две линии на разсъждение в случая – и нито една от тях не издава автентично политическо поведение или цел на партията на рашистите. От една страна активизация на Копейкин и вандализма срещу представителството на Европейския Парламент /сградата е частна собственост и Възраждане ще изгърмят, ако собственика на сградата ги осъди за щети/, попада точно в центъра на логиката на подкрепата на ГЕРБ и ДПС за Възраждане – снимките с червената боя ще стигнат до Брюксел и Страсбург и ГЕРБ може да изпъкне като спасител на европеизма. Проблемът на това мислене, че Борисов създаде Франкенщайн и вече не може да го контролира. Гешев може, но не иска.

Втората линия, която според мен доминира – Москва през Възраждане изпраща сигнал, че няма да остави ново правителство на „мира“ и ще мобилизира всички ресурси за да саботира неговата работа, и докато руските служби ще правят саботажи на евентуални доставки на оръжия и боеприпаси на Украйна, Копейкин ще осигурява политическия тил и деструкция – включително чрез мобилизация на улицата върху всякакви поводи – включително референдумите за каквото се сетите.

Проблемът на взаимодействието между ГЕРБ и ППДБ е че ГЕРБ вървят с толкова зависимости и тежести, че не е възможно да прогнозираш бъдещото им поведение. Все едно да се ожениш за някого, но да приемеш, че ще има любовник /ДПС/ и ще бъдете трима-четирима.

Другият проблем е, че очевидно Габриел е командирована тук от ЕНП, с мисия да помогне да изпадналия в цайтнот Борисов, и със задача да премахне пречките пред членството ни в Шенген и Еврозоната. Захарчето е, че в края на това упражнение ЕК обещава фондове.

Моят проблем е, именно подобни евросредства позволиха на корупцията да избуи, и ако действията на ново правителство са подчинени не толкова на конституционни реформи, тоест на системните решения, а на обслужване на апетити на олигарси да вземат европарите, които евробюрокрацията е обещала на родните политици, то не само, че няма да решим проблема, но и ще предоставим на Копейкин изключително удобната писта да използва ЕС темите, не в полза, а срещу европеизма.

Рашистите съзнават прекрасно, че няма какво да предолжат в позитивен план, като алтернатива на ЕС и НАТО, за това се фокусират изцяло върху недъзи, мними и реални, но усилени извън пропорция. Връщат се към Маркс – критиката на капитализма –аргументите срещу еврозоната са класически пример/, не към Ленин провалилия се строител на комунизма.

Илиян Василев