Хроничният дефицит на някои лекарства в България започва през 2022 г. по времето на правителството “Петков”, показва доклад на ДАНС за причините за недостиг на медикаменти в страната, който е получен в комисията по здравеопазване в парламента от председателя є проф. Костадин Ангелов. В средата на август тази година проф. Ангелов сезира службите и МВР заради сигнали за незаконна търговия с лекарства и системен дефицит на животоспасяващи медикаменти у нас.

Припомняме, че кабинетът “Петков” взе властта на 13 декември 2021 г. и продължи да управлява до 2 август 2022 г. В анализа на ДАНС се казва, че “през март 2022 г. министърът на здравеопазването указва на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) да бъде извършена промяна на формулата за изчисляване на недостига на лекарства в съответствие със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ)”.

“Вследствие на новия начин за изчисляване голяма част от лекарствените продукти, забранени за износ до март 2022 г., са отпаднали от СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, б. р.), в резултат на което е облагодетелстван частният търговски интерес за сметка на българския пациент”, се посочва още в анализа на ДАНС. В документа ясно е казано, че “макар законосъобразна, новата методика фактически позволява на търговците да изнесат всички количества над 65 процента от потреблението, като ги задължава да поддържат наличности почти наполовина по-малки в сравнение с пазарното търсене, а законосъобразната формула в действителност противоречи на целите на закона”.

“В тази връзка може да се счита, че нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицит”, пише още в анализа на ДАНС. Нещо повече, при проверката на причините за дефицита на животоспасяващи лекарства, се оказва следното: “Макар и спазен законът, по този начин се улеснява износът на важни медикаменти към държави-членки на Европейския съюз и трети страни от български търговци на едро, в резултат на което се задълбочава дефицитът на определени медикаменти. Това води до облагодетелстване на незаконните схеми, свързани с източване на публични средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)”.

От ДАНС са направили и своеобразна ретроспекция на проблема с липсата на лекарства у нас. “Проследяването на историята по създаването, работата и опитите за влияние върху СЕСПА водят до заключението, че промените в ЗЛПХМ са приети, за да облагодетелстват паралелния износ на лекарствени средства. Впоследствие процесът по прилагане на Закона и Наредбата е бил умишлено забавен и системата е била изградена така, че да не работи в полза на обществения интерес”, се посочва в документа.

От ДАНС препоръчват вносът и достъпът до лекарствени продукти, като част от стратегическите дейности в системата на здравеопазването, да бъдат обект на засилен контрол от страна на държавата с цел недопускане на дефицит на медикаменти на българския пазар, за сметка на генериране на сериозни печалби от паралелните търговци.

Най-притеснителна е последната част от анализа на ДАНС, според която “продължават опитите на различни икономически субекти да се облагодетелстват”, като “оказват влияние върху решенията на фармацевтичния сектор, което ощетява българските пациенти и води до финансов риск пред бюджета за здравеопазване”.

Едно към едно от Анализа на ДАНС

Фирми продължават да изнасят медикаменти

• През част от дружествата лекарствата минават само по документи, за да бъде легализиран стоковият оборот. Фирми продължават да изнасят от страната медикаменти, за да реализират печалба, което води до съществен недостиг на лекарства при търговците на дребно.

• Основен дял от приходите паралелните търговци реализират от сделки със скъпоструващи медикаменти, като все повече лекарствени продукти от т. нар. “среден клас” са обект на износ.

• През юни 2023 г. след съвместни проверки на ДАНС и ИАЛ са установени дружествата “Ситадел Фармасютикълс” ООД, “Изифарм” ЕООД и “Нипон Белс Матрикс” ЕООД, които са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък. Фирмите са обект на административно наказателни производства от страна на ИАЛ.