Водещ Горан Благоев, БНТ: …По темата продължавам с известния наш психиатър и богослов д-р Николай Михайлов… Как коментирате от години нахлуването на Хелоуин в българските училища и детски градини?

Д-р Николай Михайлов: …Безсилие на институциите. Вътрешна разколебаност. Не става дума за нахлуване и хаос, който е извън контрол. Става дума за цялостно неумение, незнание, невъзможност да се оцени явление, което по някакъв начин ни стъписва със своите манифестации, с лицата, със своя изненадващ креатив – тъй да се каже, идещ от преизподнята; с тези елементи инфернални, с тая чудовищност; и с обстоятелството, че всичко това е сервирано на децата – изненадващо. Това наистина в този мащаб не е преживявано в България. Въобще. България е малко или повече традиционалистка страна по наследство. Тя е посткомунистическа страна, стерилна в това отношение. Във всеки случай нашите поколения не са си и представяли това да бъде публично по този начин манифестирано. Ще трябва да се каже обаче много решително следното. Това не е по ничий каприз, което става в училища, молове и прочие. Това е глобалната доминация на пазара. Това е тежката, радикална комерсиализация на живота. Това в някакъв смисъл е страничният и неизбежен продукт на нашата евроатлантическа ориентация.

ГБ: Излиза, че битката е загубена. 🙁

НМ: Ще кажа за това дали е загубена от моя гледна точка. 1 ноември е дата от глобалния празничен календар, от литургичния цикъл на победилата либерална сакралност, да го кажа така. Това е нещо, което въобще не може да бъде административно парирано. Около това ще трябва всякаква илюзия да бъде изоставена… [Съществува] Закон, според който детето има право, детето избира. Детето има право дори да избира собствената си сакралност, религиозния си интерес; да предпочита преизподнята или да не я предпочита; или да предпочита неделното училище. Това е догмат на либералната религия. Това въобще не може да бъде по никакъв начин оспорвано. Защото един родител – по парадокс, ако се реши да застави детето си да не се включи в този празничен цикъл, в тоя шабаш, така да се каже, образен и карнавален, той може да пострада. Решително може да пострада в конфликт с едно дете, което иска друго. Това означава, че ние в това отношение сме поставени срещу един процес, който не може да бъде контролиран. Това е влак, някакво метално чудовище, със страшна скорост се движи срещу нас и няма мозък! Защо няма мозък, нека кажем. Защото българската публичност, която е крайно наивна в това отношение, е епигонска. Тя преживява това, което иде от Запад ентусиазирано, вдъхновено – стига да не идва от Изток и от Путин. Това е в някакъв смисъл либералният ужас. Това, което иде от преизподнята, не съдържа никакви особени рискове, защото иде от цивилизована посока. От цивилизована посока обаче ще дойдат ужасите. И те идват. Защото атакуват въображението, волята, сърцето, ума на деца. Говорят, че това е някакво креативно веселие, невинен празник – нещо, което трябва да се довери на детето и на неговата невинност в стихията на потребността му да празнува.

ГБ: Добре, но защо не виждаме тази креативност по отношение на Деня на народните будители?!

НМ: Защото това е минало. И защото това е свързано с етиката и духовността на християнството. Глобалната либерална религия, този тежък натиск, който преоценява ценности и тласка света към една все пак антропологическа мутация – нека бъда директен и откровен, защото ме питате мен – това не може да бъде по никакъв начин контролирано и не може да бъде парирано с позовавания на това как миналото е чествало собствения си живот… Това е наша участ. По причина на факта, че ние принадлежим на един свят, който има собствената си догматика, собствената си етика, собствената си литургика, образна система. Това оттук нататък ще бъде така.

…Замирисало е на сяра. Маса народ се дрогира с такъв тип феномени през илюзията, че в духовната сфера съществува неутралитет – а не съществува!