Вече всичко в тази неолиберална културологична тиня е възможно, щом мистификаторът Христо Грозев триумфира на „Оскарите“.

Човекът винаги се е ориентирал правилно, според посоката на вятъра, и сега обслужва самоотвержено мита за Навални. Като „агент на чуждо влияние“. Вече очевидно раздават статуетки и за шпионаж. Тук изкуството няма общо, нали сме наясно? Наясно сме и че „Оскарите“ отдавна нямат общо с киното.

Грозев е модерният Барон фон Мюнхаузен. Изтегля самия себе си, като се хваща за косата, и може да хвърчи. Веднъж даже хвръкна до Луната на тайна мисия. Друг път го изстреляха от топ и го приземиха директно в централата на Пресгрупа 168 часа, като „купувач“ на „Труд“ и „24 часа“ заедно с Огнян Донев и Любо Павлов. А, и като „бизнес партньор“ на наследника на Хабсбургите – Карл фон не знам си кой…

После врътна Любо и Огнян и се хвана с Цветан Василев и Пеевски. Опита се да измъкне вестниците в полза на КТБ. Междувременно купуваше телевизия „Европа“, няколко радиостанции, за кратко бе фиктивен собственик на „Стандарт“, „Утро“, „Марица“ и вече не мога да си спомня още какво.

За последно го видях на едно заседание на Съюза на издателите. И понеже е „издател“, издаваше кой какво е говорил през туитъра си.

Казва, че имал големи дялове в холандски, шведски, финландски и други световни медии. А аз лично си спомням как по негови доноси полицията идваше и запечатваше Полиграфическия комбинат плюс печатницата – така че да не можем да си пуснем вестниците на следващия ден. Пак по негов донос прокуратурата повдигна обвинения на Огнян и Любо, които после безславно паднаха в съда.

Сега има ново превъплъщение – „разследващ журналист“, и то международен, борец срещу Кремъл. Да ни е честит, българската журналистика и това може да понесе.

Бойко Борисов и целият ГЕРБ под строй, като се умиляват и го обсипват с комплименти и подмазвачество обаче, да имат едно наум. И да не ни бъркат съвсем с лукови глави. Вярно, изфирясахме, ама не чак дотам, че да не помним кой беше Христо Грозев. Бойко също помни, ама сега му е по-важно да се хареса на американското посолство. И това ще мине, после ще се срамувате…Или пък не. Това със срама е някакъв оксиморон…

Всички в съсловието знаят за какво става дума, но всички оглушително мълчат, сподавени от зловещата автоцензура и конюнктурата. Захранват легендата „Христо Грозев“, защото ако в момента дръзнеш да си отвориш устата, те дамгосват като слуга на Путин. Подло, мръсно време, в което избуяха предателите, опортюнистите и спекулантите с морал…

P.S. Тази снимка бе поръчана от мен на папараците на „България днес“ през 2012 г. На кадъра Грозев излиза от офиса на Делян Пеевски на столичната улица „Бачо Киро“, където течеше сговор как да бъде превзета Пресгрупа „168 часа“ отвътре. 

Недялко Недялков, ПИК