Главният въпрос, който в момента се обсъжда, е защо Нидерландия и Австрия налагат вето върху влизането на България и Румъния в Шенген, след като Европейската комисия е заявила, че и двете държави са готови да влязат в зоната поне от 2011 г.

Официалната причина, която се изтъква от Нидерландия и Австрия, е, че съществува голям поток от имигранти към Европа през нашата граница и не сме способни да я опазим. Според данните на Фронтекс обаче, по източно-средиземноморския миграционен път, на който се намират България и Румъния, минават по-малко мигранти, отколкото през западно-балканския (Унгария), централно-средиземноморския (Италия). Същевременно западно-средиземноморският през Испания е с показатели, близки до нашите. Въпреки това и трите държави – Италия, Унгария и Испания, са в Шенген, докато България и Румъния все още не са.

Възможно ли е Нидерландия да има други причини, за да не желае допускането ни в Шенген?

Холандското пристанище в Ротердам е най-голямото в Европейския съюз и се явява главен вход за всички стоки и суровини към ЕС, като през 2021 г. е обработило 28 876 кораба, 15,3 млн. контейнера и  общо 468,7 милиона тона стоки. В допълнение, Нидерландия продължава да бъде данъчен рай в сърцето на Европа – в страната има холдингови компании на различни мултинационални компании, участва в повече от 100 двустранни данъчни споразумения и различни освобождавания улесняват избягването на данъци от корпорациите.

Не е учудващо, че Нидерландия не само отчита най-масивната митническа обработка на товари за ЕС, но и най-големия търговски дефицит спрямо останалия свят. Това означава, че тя е държавата, която закупува стоките и заплаща митата върху тях. Впоследствие ги реекспортира (препродава) в страните от ЕС и в крайна сметка отчита най-големия търговски излишък в рамките на Европейския съюз.

Тези данни напълно замъгляват търговските отношения в съюза и не ни позволяват да разберем какви са реално произведените европейски стоки, които се разменят между държавите – членки. Този въпрос всъщност е от огромно значение, за да се прецени ефектът на еврото върху търговските отношения в еврозоната.

Търговски баланси на страните в ЕС, данни на Eurostat

Какво общо има Шенген с вноса и реекспорта на стоки, след като той засяга контрола върху хората, а не върху стоките? Веднъж влезли през пристанището, стоките продължават към своята дестинация чрез железопътен или автотранспорт.

Превозите с тежкотоварни камиони са силно зависими от това дали преминават през държави, които са част от Шенген – между тях на практика не съществува граница и не се извършва паспортен контрол. Налични са специални коридори, през които се преминава директно, като така се избягват опашки по границите, които биха могли да забавят доставките понякога и с дни. Ето защо, дори за доставки към Централна Европа, някои фирми предпочитат да внесат стоките си през Ротердам, вместо през по-близко до дестинацията пристанище като Пирея. Приемането на България и Румъния в Шенген ще увеличи товарите, преминаващи през Пирея, и би могло да пренасочи някои товари от Ротердам към Констанца в Румъния или Варна/Бургас в България, ако инфраструктурата е способна да ги поеме. Бъдещи инвестиции биха могли да помогнат в това отношение.

                           Пристанището в Ротердам

Интересни факти излизат наяве и по отношение на връзките на Нидерландия с хърватското пристанище Риека. То е било главно пристанище на Кралство Унгария през ХIX век и началото на XX век, на Югославия между Втората световна война и 1991 г., и на Хърватия след нейната независимост. Днес е най-голямото пристанище в Хърватия с товароподемност от 13,6 милиона тона (2020 г.). На 5 ноември 2021 г. датската компания APM Terminals със седалище в Нидерландия  (Хага) получи 50-годишна концесия за новия контейнерен терминал в хърватското пристанище. Концесионерът се задължава да инвестира в инфраструктура, надстройки и оборудване. Предвижда се изграждането на 280-метрово разширение на кея, което да гарантира 680-метров дълбок морски кей. Цяла Централна Европа ще може да получава стоките си през Риека, вместо през Ротердам. Приемането на Хърватия в Шенген ще  елиминира паспортните проверки по границите и по този начин евентуалните забавяния на доставките.

Още по-интересни факти излизат наяве по отношение на приватизацията на пристанището в Пирея. Тя беше наложена на Гърция от Тройката – Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд в името на „оздравяването“ на гръцкия държавен дълг. В търга за приватизацията участват три компании – китайската Cosco Group, APM Terminals и базираната във Филипините International Container Terminal Services. В крайна сметка търгът е спечелен от китайската Cosco Group.

Възниква въпросът дали ако пристанището Пирея беше закупено от APM Terminals, Австрия и Нидерландия щяха все така да се притесняват за мигрантския човекопоток през България и Румъния? Нямаше ли в такъв случай да влезем в Шенген още през 2016 г., за да могат товарите от Пирея да минават без забавяне по границите?