20.01.2024 | 14:56
Развратът и малките компромиси на ПП-ДБ
Десислава Атанасова е символ на цяла една епоха в управлението на държавата и това не може да бъде подминато

Изборът на Десислава Атанасова за конституционен съдия скандализира обществеността. И не толкова заради това, че тя е политическо лице. В конституционния съд са пребивали и други такива – например агентът на Шесто управление на ДС Георги Марков, бивш член на СДС, бившият премиер от СДС Филип Димитров, бившият депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов са само част от имената. Проблемът с Атанасова е, че тя има скандално кратка биография като юрист (4 години юрисконсулт на русенския психодиспансер + няколко мандата в парламентарния), че е писала поправките в конституцията, които Конституционният съд ще разглежда, и т.н. Това се коментира достатъчно много. И да, това е скандално.

Но това е по-малкият проблем. Години наред Борисов профанизираше управлението на държавата, като издигаше на ключови постове ужасяващо количество некадърници и доказани непрофесионалисти, които козируваха и изпълняваха желанията му. Нали помните: „Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор – бел. ред.) по „Еврохолд“ на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно…“

Затова изобщо не е учудващо, че ГЕРБ номинира Атанасова за конституционния съд. След като сме имали председател на Народното събрание като Цвета Караянчева или Барни Ръбъл с рождено име Данаил Кирилов за председател на правната комисия в парламента и министър на правосъдието, номинацията на Деса А. не може да изненада никого. По принцип в ГЕРБ има и умни, компетентни хора, защото все пак средният коефициент на интелигентност трябва да е над критичния, но те някак много рядко стигат до високите етажи.

Проблемът тук е за лидерите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които се подписаха под нейната номинация. Същите, които дойдоха на власт с обещанието да разградят модела „ГЕРБ и Борисов“, да върнат правото и правилата в държавата, да възродят регулаторите и да направя бизнес средата конкурентоспособна и предсказуема, подвластна на законите на държавата. Да вдъхнат надежда на обществото.

След като една година лидерите на ПП-ДБ обясняваха, че са клекнали на ГЕРБ и ДПС заради промените в конституцията, подкрепата за номинацията на Десислава Атанасова изглежда като предателство към избирателите им и това няма да им бъде простено. Това е поредният пример за огромната цена на малките компромиси.

Притеснителното в случая е, че през следващите месеци предстои гласуването на няколко десетки членове на различни държавни комисии и регулатори – КЗК, КФН, висши съдебни съвети и още няколко, всички критично важни за различни сектори. При тях компромисите, които ПП-ДБ ще бъдат притискани да правят, ще бъдат вероятно и много по-сериозни.

В схемата за усвояване на публични активи – изградена през последното десетилетие от ГЕРБ и Пеевски, Конституционният съд дори не е толкова важен. В него се разглеждат теми с много опосредстван материален интерес. КЗК обаче контролира обществените поръчки и смяната в собствеността на различни компании. Това е огромна корупционна власт. КФН може (и го прави) да „размазва физиономии“ по поръчка. ВСС контролира главния прокурор, а той може да вкарва в затвора. Или по-скоро може да НЕ вкарва в затвора.

Издигането на Десислава Атанасова е демонстрация на заявката от Бойко Борисов след местните избори: „Било каквото било, вече ще бъде както беше.“ А какво беше преди може да си припомним от друго изказване на Борисов: „Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат.“

Самата Десислава Атанасова си позволи да цитира покойния Кристиян Таков, че „ще пази правото дори и от закона“. Дано разбира за какво става въпрос. Но за останалите участници в тази сцена от политическия спектакъл може би е уместно да припомним някои от пророческите думи към студентите на един от създателите на „Да, България“, какъвто беше доц. Таков:

„Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.

Времето е особено.

– знаем закона, но сме забравили приличието;

– търсим формални доказателства за очевидното; – спазваме процедури, за да загърбим разума;

– решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.

Времето е особено.

– Полуграмотните са на почит;

– Безчестните са богати; – Честните – нечути;- Пред Храма дъни чалга, а Светият синод не е разбрал.

Не се лъжете. Времената винаги са били особени.

Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде“. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.

Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас: „Искам да съм честен, но ми пречат.“

Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.

Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.

Така че бъдете спокойни – изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.“

Йово Николов, Капитал

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране