Ресиловският манастир „Покров на Пресвета Богородица”, който чества храмов празник на 1 октомври, посреща богомолците с надпис в притвора на черквата. От него научаваме, че тя е изписана през 2018-2020 г. с благословията на патриарх Неофит, игуменката Мелания и „със съдействието на г-н Бойко Борисов”.

В същото време на входа на манастирския комплекс табела указва, че ремонтът на сградите е направен през 2018 г. с пари от Брюксел – над 738 690, 51 лв. по програмата за развитие на селските райони.

Понеже от преустройството на Ресиловския манастир не са минали кой знае колко много години, хората си спомнят, че до средата на 90-те години на това място е имало само скромна черква. По същото време т.нар. братя Галеви – Пламен Галев и покойният Ангел Христов вече са натрупали достатъчно сила и пари, а също и страх от божие наказание, и точно те се захващат да правят грандиозното преустройство. В Дупница те се подвизават и като черковни настоятели, така че ангажирането им с тоталното изграждане на Ресиловския манастир е просто следваща стъпка в „духовното им извисяване”. Ако манастирът „Покров на Пресвета Богородица” днес е цял комплекс, заслугата е до голяма степен тяхна.

Скромната до този момент обител е буквално построена по тяхно време, като Галеви, а също и други хора от района дават лични пари, припомнят очевидци. Манастирската църква се сдобива с впечатляващ иконостас, с богати дърворезби. Галеви обаче минават в нелегалност и стенописите по стените на черквата остават недовършени. Калугерките в онези години разказват, без да се притесняват, че манастирът е „толкова лустросан, благодарение на мафиотите”. Само няколко години по-късно идват парите от Брюксел и с тях са направени довършителни работи, като са довършени и стенописите. Затова пък името на Борисов, премиер по това време, е изписано гръмко на входа на храма. Няма подобно изискване при кандидатстване по европрограми, да се изписва името на актуалния министър-председател или на съответния министър. То бива подмазване, ама чак дотам!

Самите Галеви също не пропускат да си запечатат като дарители, но не в Ресилово. Имената им са изписани дискретно, но достатъчно забележимо в параклиса „св. Иван Рилски” в парка край Дупница. Малката черква там е вдигната на място, където е открит камък по времето, когато кипи грандиозно преустройство на цялата местност в полите на Рила. Мистици веднага разпознават върху въпросния камък изображения на Света Богородица, света Петка и свети Мина. На свой ред братя Галеви решават на това място да се вдигне параклис.

Известно е, че позамогнали се мутри у нас умират да са дарители на черкви и манастири, вероятно като изкупление за греховете и от страх през възмездието. Някогашният герой от бурните години на прехода и бивш кмет на пазарджишкото село Семчиново Димитър Джамов също вдигна храм със собствени средства. По негови думи черквата в неговото село била в „стар царски стил, каменна и много красива“. Тя е посветена на „Св, Димитър”, а местните шеговито я наричат „Св. Димитър Джамов”.

Преди време в Гигинския манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски” обаче се наложи да трият изображениеята на „благоприветливия и благочестив ктитор и първи епитроп” Цветан Василев и неговата съпруга Антоанета, след като те забегнаха в Сърбия, след фалита на КТБ. Те поне се бях отчели с лични пари (може и да са от КТБ, но не са от Брюксел) в божията обител. След като се вдигна вълна от възмущение, портретите им набързо изчезнаха от черквата на манастира.

Друг виден ктитор е и бивш борец и проспериращ бизнесмен Младен Михалев-Маджо. В родния му град Силистра на входа на градската катедрала „Св. апостоли Петър и Павел” има две каменни плочи, като на едната е написано: „Ктитор Младен Михалев дом и чеда”, а на другата –„Благодетел на храма г-н Младен Михалев 2014 г.”. Маджо се е задоволил само на два пъти да се изпише името му, засега не е изографисан.

Иначе традицията да се изписват имената и образите на ктиторите на храмовете датира от стари времена. В Рилския манастир са останали през вековете ликовете на вуйчото на Любен Каравелов – чорбаджи Петко Доганов и жена му Рада от Копривщица. За тяхната щедрост обаче и досега се носят легенди и те не случайно са изписани в цял ръст, близо до олтара.